„Казвам се Надя.“ Така започва историята на една жена, която цял живот е намирала сили да се усмихва — дори когато е било трудно. Майка. Дъщеря. Приятел. Човек, който е бил опора за другите. Днес обаче ролите се обръщат. Днес Надя има нужда от нас.
Преди време животът ѝ се преобръща. След поредица от изследвания идва диагнозата, която никой не е готов да чуе — онкологично заболяване. Оттогава дните ѝ минават в болнични коридори, терапии, болка и безсънни нощи. Страхът става постоянен спътник, а въпросът „Ще успея ли?“ — най-тихият, но и най-тежкият.
И въпреки това Надя не се предава. Тя иска да се бори — за себе си, за близките си, за бъдещето, което все още вярва, че може да има.
Лекарите дават надежда. Има лечение, което може да спре болестта и да ѝ даде шанс за живот. Но цената е висока — непосилна за семейството. Времето не е на нейна страна. Всеки ден е ценен. Всяко отлагане тежи.
„Обръщам се към вас не от слабост, а от желание да живея“, казва Надя. В тези думи няма отчаяние. Има решимост.
Понякога едно дарение е просто сума. Друг път — още един ден надежда. Още един шанс. Още една усмивка, която отказва да изчезне. Дори споделянето на тази история е помощ. Защото доброто се умножава, когато се предава нататък.
Ако можете — помогнете. Ако не можете — споделете. Защото заедно можем да направим невъзможното възможно.