Д-р Мария Ивановска, дм, специалист по клинична имунология към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Д-р Ивановска завършва Медицина през 2012 г. в Медицински университет – Пловдив. Завършва докторантура по имунология през 2018 г. В МУ-Пловдив. Тя е главен асистент по Клинична имунология от 2019 г. в същата катедра. От 2022 година е и лекар към университетски комплекс Пълмед-Пловдив. Автор и съавтор на повече от 20 публикации в български и международни рецензирани списания, включително списания с импакт фактор. H индекс-9. Участник в национални и международни изследователски проекти. Научни интереси - стрес и промени в имунната система в състояние на стрес, психобиотици, психоневроендокриноимунология (PNEI) и имунни дефицити. Работила е като докторант на Еразъм обучение в Donders institute for brain, cognition and behavior в Наймеген, Холандия (2015) и други университети (Франция, Австрия, Германия и Израел). Член е на Българската асоциация по клинична имунология (БАКИ), Европейската мрежа за психоневроимунология (EPN), „Асклепий“ МУ - Пловдив, Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), Психоневроендокриноимунологично общество (PNIRS) и др. Избрана е за младши посланик на Universal Science Education and Research Network (USERN) за България през 2019 г. През 2021 година печели награда за най-добър млад учен на МОН-България. 2023 година печели Балкански медицински награди за най-добър млад лекар в категория иновативни подходи. През месец октомври 2023 година печели награда на РК-БЛС Пловдив- „Ти си нашето бъдеще“. През 2024 година печели признание от пациентите, а именно „Лекарите, на които вярваме“ на Вестник 24 часа.

- Д-р Ивановска, какви рискове за детското здраве крие летният сезон?

- Лятото съчетава фактори, които повишават риска от определени заболявания и състояния, особено при децата. Основните рискове включват:

Наличие на ентеровирусни и бактериални гастроентерити – особено при консумация на недобре съхранявани храни и замърсена вода. Чести причинители могат да са E. coli, Salmonella spp., Campylobacter, ротавируси, норовируси;

Слънчеви изгаряния – UV лъчите увреждат незрялата кожа на децата, като кумулативната експозиция в детска възраст се счита за рисков фактор;

Топлинен удар и дехидратация – деца под 5 г. са особено уязвими поради незряла терморегулация;

Ухапване от инсекти и векторно преносими болести – ухапвания от кърлежи (риск от Лаймска болест, туларемия) и комари (западнонилска треска – докладвана и в България);

Травматизъм (плуване, каране на колело, тротинетка и др.) – според НЦОЗА, през летните месеци се отчита 30–50% ръст на травмите в сравнение с учебната година.

- Необходимо ли е децата да приемат хранителни добавки през лятото?

- При здрави деца с балансирано хранене не се изисква рутинно прием на хранителни добавки, освен в случаи на доказан дефицит. По данни на СЗО и Българска педиатрична асоциация изключения може да има при следните случаи:- 

- Прием на Витамин D – въпреки лятото, при деца със светла кожа, продължаването на профилактичния прием е уместно (обикновено 400 IU/ден до 2 год., а при рискови – и по-късно).

- Желязо и В12 – само при доказан дефицит (анемия, вегани или вегатиранска диета, често боледуване).

- Пробиотици – подходящи при чести гастроинтестинални инфекции, след антибиотици или при пътувания (винаги прием под лекарски контрол).

- Цинк и витамин С – умерена добавка в кратки периоди при чести инфекции, само по лекарско предписание.  

Как се отразяват пътуванията и лагерите на нуждата от допълнителна имунопрофилактика?

- Всяка една среща с нов вирус или бактерия стимулира имунитета, но също носи риск от инфекции.  Това най-често се наблюдава при пътувания. Не е добре децата да са прекалено дълго в затворени помещения, това ще доведе до повишен риск от респираторни и гастроинтестинални вируси.

Преди пътуване е добре да се направи преглед при педиатър с проверка на ваксинален статус. При нужда обсъждане на краткосрочна имуностимулация (напр. пробиотик, ехинацея, бета-глюкани – по лекарска преценка), осигуряване на индивидуална аптечка – пробиотици, рехидратиращи соли, антисептик, термометър. При често боледуващите деца - консултация с клиничен имунолог.

- Има ли задължителни или препоръчителни ваксини, които е добре да се поставят през летния сезон?

- Задължителни са всички ваксини според Имунизационен календар на Република България (МЗ, 2024), които включват: БЦЖ, ДТК, Хепатит B, Полиомиелит, Пневмококи, MMR.

Препоръчителни ваксини които биха могли да се поставят при нужда са следните:

- Хепатит А – особено при пътуване към Южна Европа, Турция, Азия;

- Менингококи (MenACWY и MenB) – препоръчителни при организирани лагери, особено в тийнейджърска възраст;

- Ротавирусна – за кърмачета до 6 месеца, съобразена с възрастта.  

- Каква роля играят храненето и хидратацията в поддържането на добър имунитет през лятото?

- От ключово значение е да има баланс между макро- и микронутриенти. Витамините А, С, D, Е са антиоксиданти и регулатори на вродения имунен отговор, докато цинк, селен, желязо са важни за функцията на Т и В лимфоцити.

Основен играч в имуномодулацията е здравата чревна микрофлора и затова при децата е важно да насърчавате прием на кисело мляко, кефир и други.

Друг много важен момент през лятото е поддържането на достатъчен прием на вода (минимум 1.5 литра на ден за деца между 6 и 12 г.). Приемът на вода (чиста вода, не сокчета) намалява риска от топлинен удар и подпомага лимфната циркулация и детоксикация.

- Колко е важно движението и играта на открито за детския имунитет?

- Редовна физическа активност (минимум 60 минути на ден) води до повишена циркулация на NK клетки и фагоцити, намален стресов хормон кортизол, подобряване на съня и апетита.

Нормалното излагане на UVB-лъчи ще доведе до  синтез на витамин D, който е основна подкрепа на антимикробни пептиди като кателицидин и дефензини. Тук е важно да отбележим, че е задължително избягване на излагане на слънце между 11:00 и 16:00 ч. и използване на защита SPF 30+

- Кои са най-честите грешки, които родителите допускат при грижата за имунитета на децата си?

- Лично за мен това си остава прекомерната употреба на антибиотици при вирусни инфекции, без да има нужда за такива, отказ от ваксини или пропускане на бустерни дози. Прекомерна стерилност, недостатъчно „обучение“ на имунната система също е риск за едно развиващо се дете да не отговаря адекватно при евентуални срещи с вируси и бактерии.

Доказано е, че при недостатъчно сън (под 9 часа при деца между 6 и 12 г.) няма добро функциониране на глимфатичната система (система от имунни клетки в мозъка).

Както всички знаем, прекалено много екрани водят до намалена физическа активност и нарушен сън. Важно е да се ограничи екранното време при децата.  

- Какви мерки препоръчвате за подсилване на имунната система преди тръгване на градина или училище наесен?

- Възстановяване на дневен режим – сън, хранене, игри. Не препоръчвам прием на мултивитамини или имуностимулатори, без да има лекарско предписание, което е само по показания.

Преди тръгване на градина или училище да се направи консултация с педиатър – за възможна ваксинация, проверка на слух, зрение, ПКК, ДКК. При нужда една психологическа адаптация с предварително посещение в градината или училището преди началото на учебната година.  

- Изгражда ли се имунитет при постоянни срещи с вируси и боледуване, при които има медикаментозно, в т.ч. и антибиотично лечение?

-Да, но с уговорки. Срещата с вируси тренира имунната система и стимулира придобития имунитет. Но честата употреба на антибиотици без индикация нарушава чревната микрофлора  и отслабва имунната защита.

Микробиомът играе ключова роля в съзряването на имунната система – до 3-годишна възраст, пробиотичният баланс е особено важен.

Повтарящите се инфекции може да са и знак за имунен дефицит, ако се съпровождат с тежко протичане, нужда от хоспитализация или нетипични патогени. Задължително при такива случаи потърсете консултация с клиничен имунолог.