Елате да гледате опера на открито. Преживяването великото изкуство да излезе извън театралните пространства  - пред мавзолея или на Царевец, е неповторимо и революционно. С такива послания ни атакуваха мениджърите на големи музикални институции в годините на демокрацията.

Да, ама не! Нито е революционно, нито е патент на столичани. Пловдив е правил подобни впечатляващи продукции още от 1965 г. А снимките и разказите на свидетелите пазят този спомен жив.

И така... Денят е 5 юни, спектакълът е „Аида“ – част от Вердиевите оперни вечери в рамките на Майски културни тържества на Хълма на освободителите.

Представлението било толкова мащабно и като продукция, но и като реклама, че фестивалните покани се раздавали в собствен, издаден за събитието плик. По-късно един от запаметените кадри се превърнал в първата картичка с оперен сюжет.

Хълмът събрал неописуемо множество. Оркестърът на Пловдивската опера бил подсилен от музиканти и от Държавен симфоничен оркестър - Пловдив. Участвали хорове и на други музикални институции, а заедно с тях - доброволци, войници.  Диригент бил Кръстю Марев, режисьор на спектакъла Георги Първанов, художник на продукцията - Михаил Михайлов, хореограф – Богдан Ковачев.

Ролята на Аида била поверена на София Попова,  Амнерис - Ана Ангелова, Амонасро - Николай Смочевски, Радамес - Никола Николов, Цар - Васил Марчев, Жрец - Костадин Костов, Жрица - Валентина Александрова, Вестител - Христо Христов.

След година представлението, създадено от постановъчния екип, но с малки промени в солистичния състав, било повторено. На 15 юни 1967 г. Хълмът на Освободителите отново бил оперна сцена. Спектакълът отново бил „Аида“, но с режисьор Бохос Афеян.  

Фестивалът продължил до 1975 г., а изиграните представления били многобройни и разнообразни – „Дон Карлос“, „Трубадур“, „Княз Игор“. Общо 18 на брой – 11 пъти „Аида“, 4 – „Трубадур“, 1 – „Княз Игор“ и 2 пъти – „Дон Карлос“. Художникът на част от продукциите  Михаил Михайлов твърди, че е имало случаи, когато в оперните спектакли участвали 945 души.

Под тепетата на емблематичния пловдивски хълм гастролирали големи артисти като румънския баритон Дан Йордакеску, румънското мецо сопрано Маргарита Радулеску, Маргарита Лилова, Пенка Дилова, Надя Афеян. До тях на импровизираната сцена пеели солистите на Пловдивската опера Георги Велчев, Соня Хамерник, Асен Чавдаров, Михаил Чомаков, Стоян Попов, Владимир Тодоров, Райна Кошерска, Беатрис Бояджиян, Минка Лолова, Петър Бакърджиев, Асен Траянов, Таньо Божков и много други.

В логистично и организационно отношение Вердиевите вечери на хълма нямали равни на себе си. Публиката на определени спектакли е надхвърляла 4 000 души. Редовно участие е имали хоровете на на Старозагорската  и на Русенската опери.

На хълма гостувала и Кишеневската опера през 1971 г. с „Лебедово езеро“, „Синият Дунав“ и „Кармен сюита“.

Историята за операта на Бунарджика ни разказа д-р Андрей Аврамов Андреев -  български музиколог, педагог и общественик. Други истории за музикалната история на Пловдив той разказва във „Възрожденският Пловдив и музиката“.  Снимката от „Аида” на Бунарджика е дело на дългогодишния фотограф и деец на Пловдивското певческо дружество Кръстьо Лазаров-Къната през 1970 г. Тя се превръща в картичка – първата, която запаметява музикално събитие