Възможен ли е гръцкия сценарий и в България след приемането на еврото. Отговорите търси журналистът Йордан Бързаков.

Той посочи, че гръцката криза е била причинена от дълги години манипулация на данните от страна на гръцките власти и от възможността да получават евтин кредит като част от еврозоната.

Гръцкият дълг през 2024 година е 175% от БВП, което е 315 млрд. евро.

България има под 30% от БВП държавен дълг за 2024 г.

Следователно разликата е огромна, а нашата страна може да не извърви този негативен път.

Българските политици трябва да не се възползват от идеята, че евтиният кредит – доверието на пазарите в еврозоната, може да ни позволи да теглим много кредити за пенсии, здравеопазване и социални разходи, както направи Гърция.

Гръцкият дълг се натрупва постоянно, особено след приемане на единната валута.

За България обаче това зависи от нашата политика.

Цената на българския дълг средногодишно е 4,5%.

Цената на гръцкия дълг през 2010 г. е 40% доходност.

Когато инвеститорите разберат, че държавата не се справя добре и манипулира данните – евтин дълг няма, независимо дали си в еврозоната.

Еврозоната няма нищо общо с това как ние управляваме собствените си финанси. Еврозоната дава възможност за финансиране когато е нужно и когато има за какво да се използва, обясни пред Нова Бързаков.