Илинден празнува българският народ на 20 юли. Църквата почита Свети пророк Илия, като между 1916 и 1968 година празникът се е отбелязвал на 2 август.

Чества се и денят на Илинденско-Преображенското въстание в България.

Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви (на 20 юли) като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.

Важно е да се отбележи, че това поверие е чуждо на православната вяра и църква и е изцяло езическо. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол.

На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества. Според народното поверие не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. Не се влиза в морето, защото взима жертва на този ден. Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво.

Празнуват имената Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо и техни производни.