На 3 септември Православната църква чества свещеномъченик Антим Никомидийски. Антим е гръцко име, което означава противник.
Родното му място е Никомидия - град, разположен в малоазийската област Витиния. Като дете получил прекрасно християнско възпитание. Издигал високо своя дух, дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир във всичко, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава, той привлякъл върху себе си вниманието на християните, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.
Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. Християните били залавяни и избивани безпощадно като опасни врагове на държавата. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени около 2 000 Христови последователи. В същото време голям брой християни били хвърлени в затворите, за да бъдат след това мъчени и убивани. Ударът бил насочен главно срещу пастирите на Църквата.
В това опасно и тревожно време, по особено Божие внушение, епископ Антим се отдалечил в едно село Семана, откъдето управлявал епархията си. Когато войниците дошли в селцето, в което се намирал епископ Антим, срещнали самия него и го запитали къде се крие християнския водач. Антим тръгнал с войниците. По пътя беседвал с тях. Така подействал на простите им сърца, че те пожелали веднага да приемат свето Кръщение. Когато дошли до една река, светителят ги кръстил. Епископът се явил пред гонителите, смело изповядал вярата си и понесъл с твърдост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч. Това станало в 303 година.