Европа била дъщеря на финикийския цар Агенор. Една утрин тя с дружките си беряла цветя на една полянка близо до брега на морето. Зърнал забавляващата се девойка владетелят на небето и Земята, властелинът на хората и боговете. Тутакси влюбчивото му сърце започнало да кърви, прободено от стрела на Ерос. За да не уплаши момичетата, но най-вече, за да не бъде забелязан от ревнивата си съпруга Хера, Зевс се преобразил в кротко теленце и легнал в краката на Европа. Тя започнала да го гали и неусетно се озовала на гърба му. Зевс това и чакал, бързо скочил на четирите си крака и хукнал към морето. Бичето зацепило морските вълни и скоро с Европа на гърба си Зевс доплувал до остров Крит. Там двамата се отдали на ласките си... Тази и още други легенди ще разкрие невероятният разказвач с четка и багри Стефан Георгиев в понеделник 18.03.2019г от 18ч. в галерия „Сигна“.

Изложбата носи името “  По ноти“. Роден в града на болярите Велико Търново, авторът дълги години живее и работи в Гърция, попивайки тамошните културни традиции и пречупвайки ги през своите творчески виждания. Може би заради този дълъг престой на юг в картините му преобладават топли, южни цветове и колорит – златно-жълто, оранжево, огнено-червено, тюркоазено-зелено, охра, наситено-кафяво.

За творчеството на Стефан Георгиев известният византинист и преводач д.ф.н. Евелина Минева казва: „От оптимизма и вярата в живота произтича основната идея, която пронизва творбите на Стефан: изначалната и непреходна стойност на съзидателността. Без нея животът е немислим, губи същността и предназначението си. Художникът превъплъщава тази идея в традиционните символи на плодородието – плодове като ябълката и нара, слънчогледа, рибата, която зачева безброй яйца, но преди всичко жената. Жената, както във всяко класическо и непреходно творчество, е централен образ в картините на Стефан. Макар че носи различни митологични, религиозни и легендарни маски (Европа, Ева, Богородица, Музите, славянските самодиви и др.) е реална и автентична, защото е представена в нейните истински житейски роли: майка, любима, закрилница, светица. От картина на картина пред очите ни се разгръща един празник на красотата, на радостта от живота и на почитта към вечните и неуязвими човешки ценности. И всичко това, претворено с декоративните изразителни средства на традицията на сецесиона, която художникът е усвоил до съвършенство, обогатявайки я с личния си опит от родната традиция, с личната си мъдрост и чувственост...”