Годината е 1961. Едно от най-значимите събития и през нея, и през целия ХХ век, е първият полет на човек в космоса. Името му е Юрий Гагарин. Още същата година той идва на посещение в България, посрещнат възторжено от хората и с държавни почести лично от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. 

Гагарин е избран от шестима пилоти, готвени за първия полет в космоса.  На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути  от Байконур излита космическият кораб „Восток” , който извършва една обиколка на Земята. 108 звездни минути в живота на Гагарин, а и на цялото човечество, които го правят най-известния човек на планетата. Минути преди да излети, Гагарин казва, че целият му живот му изглежда като един прекрасен миг. Всичко, което е преживял досега, е за тази минута. „Да бъда първи в Космоса, да вляза в неизвестен до днес сблъсък с природата. Може ли човек да мечтае за повече?“ – казва той. След два дни стотици хиляди хора го посрещат  на спонтанен митинг на Червения площад в Москва. След месец започва  околосветска обиколка в над 30 страни. Първата е Чехословакия, втората – България, където посещава редица градове, сред които и Пловдив.

 Хотел Тримонциум в Пловдив пази вълнуващо благодарствено писмо. С красив почерк съвременния Икар – Юрий Гагарин е оставил кратко благодарствено послание до служителите на хотела. Малцина от младите хора знаят, че освен всичките си отличия и звания, руският космонавт Юрий Гагарин има и званието Почетен гражданин на Пловдив.

През далечната 1961 г. младия руски летец идва на посещение в Пловдив. По традиция, гостите на ЦК на БКП отсядат в хотел „Тримонциум“, който по онова време е част от веригата Балкантурист. Малко след като е удостоен с почетното звание, международната група се оттегля на терасата на пловдивския хотел за да пие кафе. Трогнат от вниманието на персонала, Гагарин споделя вълнението си в Книгата за похвали и оплаквания. Краткото послание, с дата 23 май 1961 г., гласи:

„Много съм благодарен на българския туристически комплекс за няколкото щастливи минути, които прекарах тук. Желая Ви да имате по-здрави връзки с туристи от всички страни и континенти, а в бъдеще – с туристи и от други планети.“

Безценната находка е тънела в неизвестност дълго време. Почти никой от персонала не е знаел за скъпоценното послание. Книгата за похвали и оплаквания е стояла на рецепцията на хотела до 1998 г.

На безценния писмен документ случайно се натъква директорът на хотела Васил Илиев, докато проучвал старите архиви на Тримона.