Една от възможните научни обосновки на твърдението, че раждането на деца може да съхрани младостта, се открива в изследване, проведено сред над 37 000 възрастни. Резултатите показват, че родителството играе роля в поддържането на мозъчната активност с напредването на възрастта.

С всяко следващо дете се наблюдава засилена мозъчна свързаност при родителите – тенденция, която противоречи на типичните промени, настъпващи в средната и късната възраст. Най-силно изразен е този ефект в областите на централната нервна система, отговорни за движението и усещанията.

Проучването регистрира специфични разлики в мозъчната активност при мъжете след ранното бащинство.

Данните сочат, че въпреки стреса, умората и предизвикателствата, родителството носи дългосрочни ползи. Осигурява когнитивна стимулация, стимулира физическата активност и насърчава социалното взаимодействие, което допринася за цялостното благосъстояние на родителите.

Изглежда, че ключова роля в този процес има не само бременността, а и самият акт на полагане на грижи. Това може да означава, че подобни положителни ефекти се наблюдават не само при родителите, но и при бабите и дядовците, работещите в детски заведения или всички, които активно се грижат за деца.

Въпреки че често се изключват от изследванията заради липсата на пряко биологично участие в бременността и кърменето, бащите също изпитват значителни промени, свързани с родителската роля.

Раждането на деца предизвиква значителни промени както в тялото, така и в ума, но дългосрочните ефекти на родителството върху мозъка на мъжете и жените все още не са напълно изяснени.

Научно доказано е, че по време на бременността настъпват дълбоки невронни трансформации. След раждането магнитно-резонансната томография показва промени в мозъчната структура на майките, особено в областите, свързани със съзерцанието и сънуването.

При бащите, които за първи път влизат в ролята на родители, се наблюдава загуба на един до два процента от обема на кората на главния мозък. Тъй като това свиване засяга зони, свързани с родителската емоционалност и топлота, изследователите предполагат, че този процес помага за адаптацията към новите отговорности.

Въпросът обаче остава – какви са дългосрочните последици от родителството върху мозъка?

За да намерят отговор, авторите на изследването анализират мозъчни сканирания на близо 20 000 жени и над 17 600 мъже на възраст над 40 години. Резултатите разкриват, че и при двата пола родителството е свързано с повишена функционална свързаност – показател за активиране на невронните мрежи както в отделни мозъчни региони, така и между тях.

Соматомоторната мрежа, отговорна за двигателния контрол и телесните усещания, обикновено намалява активността си с възрастта, което води до по-слаба координация и понижен сензорен отговор. В същото време кортико-субкортикалните системи, свързани с емоционалната регулация, когнитивната обработка и контрола на движенията, засилват своята активност, вероятно като механизъм за компенсиране на неврологичния спад. При родителите на възраст между 40 и 69 години обаче се наблюдава обратната тенденция – соматомоторната мрежа остава по-активна, а кортико-субкортикалните връзки не показват обичайното свръхактивиране. Това предполага, че грижата за деца поддържа двигателната активност, когнитивната гъвкавост и емоционалната регулация, което може да забави типичните за стареенето неврологични промени. 

Това кара учените да смятат, че отглеждането на деца има дълготраен положителен ефект върху мозъка.

Изследването е публикувано в сп. PNAS.

Източник: Puls.bg