Как ли са ни гледали и възпитавали нашите майки без Фейсбук групите, до които се допитваме за какво ли не? Как ли са се справяли, особено в частта как да наказваме, да наказваме ли изобщо, има ли полза от наказанието, в кои ситуации…

Всеки родител си задава тези въпроси, затова, нека се разберем! detstrana.ru разглежда няколко грешни и няколко правилни реакции и изходът от тях:

Не отправяйте напразни заплахи

Понякога децата са абсолютно непоносими и се държат, меко казано, противоречиво. Дори да имате ангелско търпение, то в един момент се изчерпва и ви се иска да покажете на детето, че няма право да постъпва така опърничаво/капризно/възмутително…

Първото, което идва на ум, е наказанието: „Край! Повече никакви филмчета преди лягане! И никакви бонбони! И утре няма да отидеш на разходка!“

Но още, докато го изричаме, сърцето ни се свива – едва ли сме способни да изпълним заканите, защото ни е жал за детето. Освен това, някои наказания усложняват живота на всички.

Ще наказваме, като отменим празника за рождения ден? Не е редно - на никого не му се иска да го пропусне, много е строго това наказание, а и какво ще кажем на роднините и приятелите? Изхвърлили сме се с тази заплаха.

А и с времето провиненията вече не изглеждат толкова сериозни, затова и след малко се чувате да изричате: „Е, добре, изгледай това филмче, но повече никога не се дръж така!“

Наказанието в този си вид изобщо не работи, защото думите ви не са подкрепени с действия. Това, което детето разбира от цялата история е, че следващия път мама пак ще покрещи, а после ще ѝ мине.

Заплахи с последствия

Понякога родителите стискат зъби, проявяват воля и удържат на своите грозни обещания. Този вариант, от една страна, е печеливш – на думите им може да се вярва, казват нещо и го правят. Но минусите може да са повече от плюсовете.

Първо – налагате по-сериозна санкция, отколкото заслужава детето, което е несправедливо и у малкото остава чувството, че животът не е честен към него.

Второ, ако наказанието продължава във времето (например, забранявате да гледа телевизия цяла седмица) детето постоянно ще се връща към негативното събитие, заради което се е разразил конфликтът. След това е малко вероятно то да си направи "правилните изводи", както очакваме.

По-скоро ще бъде тревожно, притеснено, ще започне да се обвинява и да се смята за лошо дете. А ние въобще не се стремим към този ефект от своите възпитателни мерки.

Запазете хладнокръвие

Спокойствие, само спокойствие! Ако не знаете как да постъпите и не виждате начин да повлияете на бушуващата детска ярост, помислете за различни варианти. Наказанието, само по себе си, не е кой знае колко възпитателно, по-важно за детето е да срещне навременна и разбираема за него родителска реакция.

Вместо да заплашвате, задайте въпроси, говорете с детето, обяснете. Или помълчете, докато обмисляте стратегията – при всички случаи опитайте да запазите емоционално равновесие.

Защото хората се заразяват един от друг с емоции както с вируси. По-добре да заразите детето със спокойствие, а не с протести, истерия и крясъци. Не прехвърляйте негативно отношение на другите, вредно е и опасно.

А и когато сте спокойни, можете да прецените по-добре всяка ситуация.

Действайте тук и сега

За да съумеете на обясните на детето неговата грешка така, че да я разбере, се налага да реагирате оперативно. Например, то крещи на детската площадка.

Вашата реакция: тръгвате си безапелационно с него от площадката, дори то да протестира. И по пътя обяснявате лаконично, че щом обижда другите, ще играе сам/а.

Ако позволите на хлапето да остане с другите, а после, докато се прибирате, да му обяснявате в какво е сбъркало, то няма да вникне в ситуацията и да разбере грешката си.

Не толерирайте негативното поведение на детето

Не навлизайте в дълги обяснения, не крещете, не уговаряйте, не се впускайте в нравоучения, а обяснете нещата максимално кратко и разбираемо: "Не бива да късаш книжките" и ги прибирате, "Храната не се хвърля" и вземате купичката.

Прекалените увещания в момент, когато детето буйства, подхранват неговото негативно емоционално състояние. Изчакайте кризата да утихне и тогава пристъпете към разговори и обяснения.

Не задълбочавайте проблема

Веднага, след като детето се успокои и започне отново да се държи добре, общувайте с него, сякаш нищо не се е случило. Можете да му кажете, че се радвате на това как хубаво си играе, колко е послушен, и че именно така трябва да се държи, когато си играе с децата в градината.

Когато всички са спокойни, разяснете правилата за поведение в тази или онази ситуация, дайте примери, разкажете случка или приказка на тази тема. По този начин ще насочите емоционалното внимание на детето към линия на поведение, кооято то ще осъзнае.

Не припомняйте минали грешки

Ако сутринта хлапето направи сцена за обличането преди да тръгне на детска градина, и вие някак си сте се справили с тази ситуация, не се връщайте към нея вечерта.

Малкото най-вероятно е забравило за драмата, няма смисъл да я припомняте.

Винаги се старайте да разбирате своето дете

Запитайте се защо то се държи така, какво го кара да капризничи, да не слуша, да прави бели. Винаги за всичко си има причина. Може детето да е уморено, разстроено, гладно, да се чувства самотно.

Не се страхувайте да се обърнете за помощ към детски психолог, дори една консултация може да ви насочи и да бъде достатъчна, за да разберете какво точно пречи на детето да се държи добре. Ако вие разбирате добре детето си, въпросът с наказанието отпада от само себе си.

Адаптация Марина Атанасова / Новите родители