В празник или делник те са тук – котките на Пловдив. С плавна походка и поведение на господари те допълват неустоимия чар на града. Едни ги обичат и хранят, други дебнат момента да ги подритнат, но никой не остава безразличен към древния им чар.

В Египет наказвали със смърт за насилие над котки. Покланяли се на богини с лица на котки. В Индия за тях се споменава и в най-великите произведения „Махабхарата” и „Рамаяна”. В персийска легенда спасен от великия герой Рустум магьосник му подарил за другар малко сиво коте – единственото, което му липсвало. Според митологията на Китай котките имали задачата да наблюдават всяко ново божествено творение и четириногите гальовници сами решили да дадат управлението на земята на хората. Ценни били и за древните гърци и римляни. Българите пък имали любими котки, които отглеждали, за да пазят дома и зимнината си от мишки.

В съвременния ни живот четириногите пухкавелки със своенравен характер често са приятели у дома, но и са част от градската среда. Превърнали са се в запазена марка на града ни, символ на спокойствието и безвремието, с което не искаме дасе разделяме.  Предлагаме ви галерия със снимки на четириногите обитатели на пловдивските улици, събрани от  PlovdivTime и фоторепортера ни Деан Апостолов: