"Аз не знам колко живота трябва да вземе това "грипче", за да разберем, че това не е просто "грипче", а е смъртоносно. Че има много хора, които страдат и се борят за глътка въздух, и да разберем, че трябва да сме съпричастни към болката и страданието", настоя говорителят на Спешна помощ Катя Сунгарска.

Тя определи като парадокс, че на везните от едната страна се поставят здравето и живота, а от другата страна – отварянето на молове, фитнеси, заведения. 

"Коронавирусът е невидим враг. Ние възприемаме ситуацията като война вече година. Въпреки че сме от едната страна на барикадата, а медиците са на първата линия, те са обстрелвани и от врага, и в тила. Не знам да има друг случай в историята тези, които защитаваш да те обстрелват", посочи Сунгарска пред bTV.

По думите й е крайно безотговорно вече година да се говори, че носенето на маски е важно, какви мерки да се вземат, както и за спазването на дистанция.

"На миналите протести слоганът беше: "Ние не носим маски!" Да, обаче нашата практика установи, че една немалка част от хората, които призоваха за това, когато им опря ножа до кокала и станаха наши пациенти, започнаха с претенциите къде да бъдат закарани, как да бъдат лекувани", каза Сунгарска.

За последната година столичната Спешна помощ е загубила девет човека.

"Това беше най-голямата ни трагедия. Когато губиш хора от обкръжението си много боли", посочи тя.

"Безотговорността ни мъчи най-много", настоя говорителят на Спешна помощ и разказа, че все още има хора, които лъжат за симптомите си по телефона и когато медиците стигнат на адреса, установяват, че те са с коронавирус.

Друг абсурден случай от работата в последната година е на жена, която по телефона описва симптомите си и, че "почти умира".

"Когато отиде лекарят на място, жената му каза: "Виждам, че имаш чанта, сигурно има инструменти вътре… Хайде да ми обезвъздушиш парното, защото ми е студено. А в този момент не един, а повече хора са в животозастрашаващи състояния и може да загубят живота си", възмути се тя.

Затова Сунгарска призова хората да запазят достойнство в тази ситуация: "Не знам какво да призова хората. Аз вече се срамувам да говоря, защото се повтаря едно и също и някакви хора не искат да погледнат по-далече от носа си, от егото си, от лакомията си. Това е безобразие".

Тя благодари на всичките си колеги, които продължават да работят в ситуация на пълно себеотрицание.