Днec e Мecoпуcтнa Зaдушницa. В хрaмoвeтe в цялaтa cтрaнa щe бъдaт oтcлужeни зaупoкoйни литургии и oбщи пaнихиди зa вcички пoчинaли прaвocлaвни хриcтияни.

На този ден трябва да отидем на гробищата, където да почистим и прекадим гробовете на близките си, както и да ги прелеем с вино. Нужно е да запалим свещ, след което се раздават традиционните подавки с варено жито, обреден хляб и по желание – различни дребни сладки.

Това, което отличава Голяма Задушница от останалите, е, че в подавките трябва задължително да има парченце сирене, яйце, а хлябът или питката да са приготвени без квас. Вярва се, че по време на помена на гробищата, душите на мъртвите се връщат и стоят редом с живите до гроба. Това е и смисълът на раздаваните подавки – да се заситят душите им.

Запалената на гроба им свещ трябва да осветява пътя им в тъмнината на отвъдния свят, за да не се лутат.

Месопустна Задушница е сред най-важните дни в християнския църковен календар. Затова, за да отдадем нужната почит на мъртвите, на този ден не бива да вършим никаква домакинска работа- не се шие, не се пере, не се плете. Единственото позволено е приготвянето на подавките. Освен това, на гробищата не бива да се поздравява със „Здравейте“ или „Добър ден“, тъй като денят е тъжен. Затова е нужно да се каже:“Бог да прости!“ и отговорът е същият.

Голяма Задушница е първата задушница за годината и се пада винаги точно преди Големия пост. Тя е в последната събота преди Месопустната неделя или позната още като Месни заговезни. Тя винаги предшества Големия пост с една седмица. Заговява се с обилна месна храна- за последно. След това до другата неделя, когато е Сипопустна неделя, се консумира освен постна и млечна храна и яйца.

В Пловдив, както и в пoвeчeтo грaдoвe e ocигурeн дoпълнитeлeн трaнcпoрт зa Зaдушницa.