Църквата отбелязва на 2 февруари Сретение Господне.

Имен ден имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко, Сретен и техни производни.

Празникът Сретение Господне се свързва с раждането на малкия Иисус. Майка му, Света Богородица, го завесла в Йерусалимския храм, защото Мойсеевият закон изисквал всяко първородно дете от мъжки пол да бъде посвещавано на Бога 40 дни след раждането.

Сретение Господне е един от дванадесетте големи християнски празници през годината. И до днес новородените деца на 40-ия ден се занасят в храма за благословение и на майките свещеник чете "чиста" молитва.

Народът празнува на 2 февруари Петльовден по стар стил, както и преди това на 20 януари - по нов. Това е празник на мъжките рожби и на мъжките майки.

Легендите разказват, че Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за българския народ данък – кръвния. Смела българка скрила мъжкото си чедо и отказала да го даде на турците, които се заканили, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя казала, че сама ще заколи момчето си, но няма да им го даде.

През нощта извела детето от селото и го скрила. След това заколила петел на прага на къщата и опръскала с кръвта му. Турците се уплашили и повече не събирали момчета за еничари от това село. И днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода.

Обичаят изисква петелът да се коли на прага на дома от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което не трябва да е имало сексуална връзка. След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите.