Двама големи български композитори фолклористи са починали на днешния 30 ноември в различни години. Това са Филип Кутев и Дико Илиев.

Филип Кутев Тенев е български композитор, диригент и фолклорист. Основател е и дългогодишен ръководител на днешния Фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, със своята творческа дейност той създава характерен синтез на българска народна и класическа музика.

Роден е на 13 юни 1903 г. в град Айтос. Учи цигулка при проф. Ханс Кох (1922). Завършва музикално училище (1926) и Педагогическия факултет на Консерваторията (1930). Работи като капелмайстор на военния духов оркестър на 24-ти пехотен полк в Бургас, наследявайки Георги Шагунов, а след това и на 6-и пехотен полк в София. През 1935 г. пише „Българска рапсодия“. Първоначално тя е написана за духов оркестър, впоследствие е преработена за симфоничен оркестър. През 1940 г. е първото изпълнение на неговата симфонична поема „Герман“, а през 1950 година е премиерата на „Първа симфония“.

През 1949 г. на гастрол в България е руският ансамбъл „Пятницки“. Именно тогава узрява идеята за създаването на български професионален народен ансамбъл, претворяващ чрез музикално-сценични форми многовековната фолклорна традиция.

В София Филип Кутев общува с изявени интелектуалци, които го подкрепят и насърчават в неговите музикални търсения. Така на 1 май 1951 г. със своята съпруга Мария Кутева той основава втория фолклорен ансамбъл (ДАНПТ). Като негов главен художествен ръководител до смъртта си утвърждава високопрофесионалното му ниво и световната му популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка. Благодарение на него и на цяла школа от певци, инструменталисти, танцьори, хореографи и композитори. За да набира членове на ансамбъла обикаля непрестанно селата на България. По този начин всяка нова певица е допринасяла за обогатяването на репертоара на ансамбъла с характерния за родното си място уникален песенен фолклор.

Филип Кутев е създател на Фолклорни празници „Славееви нощи“ в Айтос. На негово име е наречено създаденото през 1967 г. Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“.

Филип Кутев пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат изпълнявани от многогласен народен хор. Той обработва традиционния песенен фолклор, запазвайки автентичната мелодия. Така създава десетки песенни шедьоври, които се превръщат в музикална емблема на България по света – „Полегнала е Тодора“, „Прехвръкна птичка“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Кажи, Ангьо“ и още много други.

Освен за ансамбъла Филип Кутев композира и музиката към филмите „Под игото“ (1952), „Героите на Шипка“ (1955), Неспокоен път (1955) и „Хитър Петър“ (1960).

Умира на 30 ноември 1982 г., на 79 години. На негово име е наречен Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.

Дико Илиев Диков е български композитор, музикант и диригент.

Създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хорà за духови оркестри, който придобива широка популярност. Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна известност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.

Дико Илиев е роден през 1898 година в Карлуково, Луковитско, в селско семейство. След като завършва четвърто отделение в родното си село, през 1911 година постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 година пише на Добруджанския фронт първото си авторско хоро – „Искърско хоро“.

Оркестрант във Военното училище в София (1919 – 1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920 – 1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). Този период, в който си сътрудничи активно с диригента на оркестъра Александър Вейнер (1931 – 1941), е особено плодотворен и в него той пише някои от най-популярните си хора и маршове. През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането си в пенсия е диригент на оркестъра. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.

В своята продължителна кариера Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри и създава десетки свои авторски хора и китки, най-известни сред които са „Дунавско хоро“, „Александрийка“, „Добруджанско хоро“, „Майски цветя“, няколко еленини и дайчови хора. Автор е още на самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.

Умира на 30 ноември 1984 година в София, на 86 години.