139 години стават днес от рождението на Димчо Дебелянов -  български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания.

Той е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-възрастния брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, сега Гимназия с хуманитарен профил „Св. св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години.

Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро). За отличия и заслуги през втория период на войната посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.

97 години стават днес от рождението на акад. Вера Мутафчиева - доктор на историческите науки, учен, писател и публицист.

Тя е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на историка проф. Петър Мутафчиев. 

Тя е специалист по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя, академик на БАН, доктор на историческите науки. Творческият ѝ път започва от 1952 г. със студии и монографии за историята на България в османската епоха. Автор е на десетки изследователски студии по османистика, балканистика, на монографии и на множество публицистични материали.

Има над 35 белетристични книги, някои от които многократно издавани и превеждани. Претърпял 10 издания на български език, "Случаят Джем" е превеждан на 12 езика в общо 22 чужди издания. Незабравими остават историческите ѝ романи, повести и разкази, сред които "Летопис на смутното време", "Книга за Софроний", "Случаят Джем", "Последните  Шишмановци", "Рицарят", "Белот на две ръце", "Богомили", Аз, Анна Комнина", "Алкивиад малки", "Алкивиад Велики", "Младостта на Раковски", "Белият свят", "Бомбите", "Предречено от Пагане", мемоарите "Бивалици", "Разгадавайки баща си", "Семейна сага". 

Сценарист е на първата българска филмова суперпродукция "Хан Аспарух". 

Умира на 9 юни 2009 г. в София, след кратко, но тежко боледуване.