Годишнини без двама големи творци - режисьора Методи Андонов и композитора Борис Карадимчев
52 години стават от смъртта на Методи Андонов - български театрален и филмов режисьор. Умира на 12 април 1974 г. в София.
Роден е на 16 март 1932 г. в село Калище, Радомирско. През 1955 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София със специалност театрална режисура, след което работи в Бургаския драматичен театър, а от 1959 г. – в Сатиричния театър в София, където са най-големите му успехи, сред които постановки на „Суматоха“ на Йордан Радичков, „Предложение. Сватба. Юбилей“ на Антон Чехов, „Чичовци“ на Иван Вазов, „Михаил Мишкоед“ на Сава Доброплодни, „Смъртта на Тарелкин“ на Александър Сухово-Кобилин, „Ревизор“ на Николай Гогол. През 1968 г. заснема първия си филм, а през 1970 г. напуска Сатиричния театър и започва да се занимава главно с кино.
Режисьор е на филмите:
Бялата стая (1968)
Няма нищо по-хубаво от лошото време (1971), по романа на Богомил Райнов
Козият рог (1972), по разказа на Николай Хайтов
Голямата скука (1973)
Роден е на 30 март 1933 година в Ямбол. Произхожда от големия охридски род Карадимчеви. Дядо му Димитър Карадимчев е кмет на Охрид в 1912 – 1913 година. Борис е роден през 1933 година в град Ямбол. По това време баща му Климент Карадимчев, военен летец, служи в ямболското летище. Завършва Консерваторията, три години учи композиция при Панчо Владигеров.
Автор е на някои от вечните хитове на българската музика – над 300 популярни песни, сред които заглавия като „Бяла тишина“, „Робинзон Крузо“, „Хора и улици“, „Нашият град“ и „Циркът“ на група "Тангра" и други. Композира и музиката за над 40 игрални филма, като: „Сватбите на Йоан Асен“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Оркестър без име“.
