Голям брой винарни по света все още не са отворени към идеята да развиват винен туризъм, макар да притежават повечето условия за подобен бизнес. Това показват данните от проучване, обхванало над 300 винарски изби по света, което бе представено в Пловдив от проф. Гергели Солнок. Професорът по пазарни проучвания в германския университет Hochschule Geisenheim взе участие в деветата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм към ООН.

Данните му сочат, че 25% от приходите в сектора се дължат именно на винения туризъм. Към това число влизат и директните продажби. 

Шефът на Световната организация по туризъм: Българските вино и кулинария са съкровище!Експерти от цял свят са в Пловдив за деветата Глобална конференция за винен туризъм

„Установихме с изненада, че един голям процент от винопроизводителите не предлагат винен туризъм, макар да произвеждат качествена продукция и да имат условия за подобна услуга. Много са причините това да е така, но основните са липсата на време, недостигът на персонал или специфичното местоположение. Добрата новина е, че повече от половината от тях са склонни да инвестират в бъдеще в тази насока. Само 22% казват категорично, че не планират инвестиции в направление туризъм. Намираме това за добър знак за отрасъла“, казва проф. Гергели Солнок.

Проучването му стига до любопитно заключение – сред представителите на младото поколение няма голям брой изявени почитатели на благородната напитка. Въпреки това, казва професорът, търсенията на младото поколение ще предопределят бъдещето на сектора. 

"Все още най-активната група са хората между 45 и 65 години – това, което наричаме златният век. Интересното обаче е, че веднага след тях идват по-младите туристи, които постепенно започват да играят все по-важна роля. Важно е да разбием един мит – че винените туристи са само запалени винени ентусиасти или колекционери. Данните показват, че едва около 6% от тях са истински винени маниаци, а останалите над 90% имат по-скоро средни или дори ограничени познания за виното. Забелязваме и промяна в профила на посетителите – все повече хора проявяват интерес към винено образование, към кулинарни преживявания, устойчивост и местна култура. Освен това младите пътешественици вече се включват по-често, отколкото преди.“, казва проф. Солнок. 

Изследването сред винари от цял свят очертава основните проблеми пред сектора в днешно време – икономически натиск, намаляващо потребление на виното през годините и климатични промени. Анализите му сочат, че не е достатъчно избите да залагат само на добра продукция – необходимо е да се погрижат и за разнообразни активности, които да предложат на посетителите. 

Професор Гергели Солнок окуражи българските винари да имат повече смелост, ако тръгнат по този път, защото, оказва се, развиването на подобен бизнес е печелившо начинание. 60% от избите, предлагащи туризъм, работят на печалба или на „много печалба“, 30% са на нула и едва 10% са на загуба.

„В подобни случаи трябва да се направи анализ на работата и услугите, които се предлагат, за да се разбере какво не е направено правилно. Ако след изчистване на пропуските бизнесът все още не върви, тогава може да спрете“, казва още проф. Солнок.

Тенденциите са виненият туризъм да се връща към корените, като става все по-екологично чист и автентичен. Въпреки това, професорът подчерта, че е необходимо да се използват социалните мрежи и дигитализацията на работата, за да бъде бизнесът успешен. Що се отнася до инвестициите, половината от анкетираните винарни заявяват готовност да инвестират в бъдещето си, а 73% от тях смятат, че виненият туризъм ще продължи да се развива и да увеличава своя дял.

По време на втория панел на Глобалната конференция изявени винопроизводители от Испания, Аржентина и Португалия представиха успешни практики от своите региони. Испанецът Хуан Хесус Валделана от Bodegas Valdelana подчерта, че виното е начин да се „затвори времето в бутилка“ и сподели, че посетителите в избата му търсят преди всичко история и емоция, а не само технологии. Аржентинецът Франсиско Брагони от Bodegas Salentein акцентира върху човешкия фактор – грижата за хората, персонала и клиентите, които превръщат марката в преживяване. Той обърна внимание и на предизвикателството с приемствеността между поколенията във винения бизнес. Португалецът Хорхе Алвес от Quanta Terra Douro сподели, че интегрират изкуството и културата в своите инициативи чрез изложби, рецитали и лимитирани бутилки, създадени в партньорство с местната общност.

Красимир Коев: Няма да има криза на пазара за вино заради по-малката реколтаЗаконът за вино и спиртни напитки не е променян от 2007 г. в частта за производството на ракия, каза още изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното у нас