На днешния ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги победоносец. Той е сред малкото светци, славен както от християни, така и от мюсюлмани. Гергьовден е един от най-празнуваните имени дни в България, отбелязван от над 180 000 души. В Пловдивска област Георги е най-често срещаното мъжко име, като измества дори Иван. Сред имениците днес са също Гергана, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни. Празникът се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне в пещ или на чеверме, а след това се носи в църква да се освети или се прикадява на място и цялото семейство се събира на празничната трапеза.