На 6 май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори Ивановците. Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година - затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. "Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи", смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.

Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей - затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден. Името Георги означава земеделец - гео (земя) и ерго (работя).

Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, винце. А млечни продукти назаем да не се дават.

Днес тези ритуали на Гергьовден се извършват най-често по селата, където все още връзката на човека с природата и земята е по-дълбока. В градски условия успяваме да сложим най-много агнешка плешка на масата, но е добре да знаем, че курбан се нарича, само ако си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно наистина, но пък това е завещанието на прародителите ни. Ако не да спазваме цялата традиция, то поне да я помним.

През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината.

Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.

 Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други.