Гергьовден е! На днешния 6 май отбелязваме един от най-големите християнски празници. Църквата почита Свети Георги Победоносец. В България е и национален празник, Ден на храбростта и празник на Българската армия, както и на земеделците и фермерите.

На Гергьовден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и техни производни.

Традиционно на трапезата си слагаме печено агне. Празникът се свързва с началото на лятното полугодие, отглеждането на животни и плодородието. Народът вярва, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен.

Легендите разказват, че Свети Георги бил римски войник. Роден бил в християнско семейство в Кападокия (Мала Азия). От юноша постъпил на служба в императорската войска.

Бил красив, умен и способен, а също и добър войник и бързо се издигал в йерархията. Без да подозира, че е християнин, император Диоклециан го направил част от държавния съвет. По това време християните били преследвани и подлагани на жестоки мъчения, а на Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но той отказва. Разгневеният император нарежда да го измъчват и екзекутират като предател.

Императорът го увещавал да се откаже от вярата си, но напразно. Свети Георги бил подложен на различни и жестоки мъчения, но благодарение на силната си вяра ги понесъл и оцелял. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.

Едно от най-известните чудеса, извършено от Свети Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е митът за Свети Георги Победоносец и Ламята.

Легендата гласи, че близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Хората се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.

Така един ден те решили да помолят владетеля си за помощ. Той заповядал всеки ден да предават на змея по едно дете, а когато дойде неговият ред и той ще предаде дъщеря си. Дошъл редът му и той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Когато змеят излязъл, се появил Свети Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя му обяснила и му извикала да бяга. Змеят се показал, а Светецът-воин препуснал с коня си срещу него и го пробол с копието си. Завлекли змея пред хората и Свети Георги ги успокоил да не бягат и да не се плашат, защото той е изпратен от Господ Иисус Христос, за да ги избави от това зло и да повярват в него. След тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден „за храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.