Автор: Наталия Грозева

Район „Централен“ е сърцето на Пловдив - мястото, в което архитектира, туризъм и бизнес на хиляди хора се преплитат в градската среда.  Той е районът с най-високи обществени очаквания, от поддържането на емблематичните хълмове и Стария град, през паркирането и инфраструктурата, до грижата за зелената система и напоителните мрежи.

2025 година постави редица предизвикателства пред местната власт, а в интервю за TrafficNews кметът на район „Централен“ Георги Стаменов направи равносметка за изминалата година. Той говори за  постигнатото и пропуснатото, за трудните решения, които е трябвало да бъдат взети, и за проблемите, които остават на дневен ред. Сред основните теми в разговора са инфраструктурните ремонти, възстановяването на хълмовете и напоителните системи, паркирането в централната градска част, както и очакванията и приоритетите за бюджет 2026 година.

Каква беше 2025-а за район „Централен“, кои проекти успяха да се реализират и какво затрудни кметството обясни кметът Георги Стаменов.

– Каква беше 2025 година за вас- целите, които си бяхте поставили, и какво успяхте да изпълните от тях? Удовлетворен ли сте, или имаше възможност за още постижения?

– Мога да я характеризирам като сравнително тежка година. Ние винаги  както аз, така и колегите от администрацията си залагаме високи цели, за да има какво да гоним. Някои от нещата, които искахме да се реализират в рамките на тази година, за съжаление не успяха да намерят финансиране и не се осъществиха, за което лично аз съжалявам. Но смея да твърдя, че всичко, което е било по силите ни, е направено с цел реализацията на тези обекти. Някои от проектите, които бяхме заложили като цели, вече са постигнати и работят.

Например успяхме за 55 дни да ремонтираме източната лента на бул. „Васил Априлов“. Там изринахме целия участък от 495 метра, направихме водопровода, подменихме канала, поставихме нови дъждоприемни шахти, нова пътна основа, три слоя асфалт, джобове за паркиране и тротоари. Колегите от ОП „Градини и паркове“ помогнаха за озеленяването и в момента имаме участък, който функционира, има паркоместа, които постоянно са пълни, и тротоари, по които е прекрасно да минеш.

 Прекарахме ги покрай съществуващите дървета и смело мога да кажа, че това беше една от „язвите“ в район „Централен“ – участъкът на бул. „Васил Априлов“ между моста на ВИХВП и бул. „6-и септември“. Там казусът с постоянните аварии на водопроводната мрежа е решен и, както виждате, в последно време не е имало затваряне на булеварда. Преди при авария ставаше „море“.

– Хълмовете са един от символите на Пловдив. Каква трябва да бъде трайната политика за тепетата?

– Може би другото важно нещо, което успяхме да направим благодарение на пловдивчани, бяха дейностите по Сахат тепе. Инициативна група дари водния часовник, който е съществувал още през I век след Христа. Успяхме да възстановим осветлението до телевизионната кула и да ремонтираме площадките. През летния период бяха изрязани и изнесени от хълма сухите дървета, а буквално допреди месец се проведе широка кампания, с която се залеси почти целият хълм. Напролет продължаваме и се надявам, че в този бюджет ще бъдат отделени средства, за да бъдат ремонтирани компрометираните алеи и каменни беседки, както и да възстановим останалата част от осветлението от върха надолу. Така този хълм ще продължи да бъде зелен и привлекателен за всеки, който е решил да види часовниковата кула или водния часовник. Все пак този хълм е в непосредствена близост до центъра и е част от туристическите маршрути в Пловдив.

Моите наблюдения показват, че страшно много туристи, особено чужденци, се качват горе, за да видят тези наши забележителности. Възстановена е и напоителната система до самия хълм. Както знаете, вода се припомпва от Градската градина, трасето минава покрай детска градина „Майчина грижа“, по уличките, и се качва горе до телевизионната кула. Там има голям водосборник, който работи. Надявам се догодина колегите от ОП „Градини и паркове“ да направят необходимото или да ни делегират правомощия и средства, за да изградим нормална тръбна разводка. Така този хълм ще има вода и няма да виждаме как изсъхва през юни месец. Има и пожари, и прах. Говорим за хълмовете, но те са белите дробове на нашия град.

Младежкият хълм (Джендема) е 370 декара, Бунарджика е 240 декара, а Сахат тепе е 70 декара. Ако те са озеленени и хидратирани, климатът покрай тях ще е коренно различен, въздухът също. Неслучайно няма година, в която при обсъждане на бюджета да не апелирам за целево отделяне на средства само и единствено за хълмовете.