Най-страшното за един родител е, когато детето спре да споделя с него. Защото тогава не знае с кого общува, къде ходи, каква е средата му, какви са интересите му, какво прави, когато затвори вратата на стаята си, когато влезе в интернет пространството, пише obekti.bg.

И това започва от най-ранна детска възраст. Понякога без да осъзнаваме.

Когато е на 3: мамо, изгубих си играчката.

Когато е на 5: мамо, изцапах си новата блуза.

Когато е на 7: татко, забравих си маратонките в училище.

Когато е на 12: мамо, получих двойка.

Когато е на 15: татко, вчера, те излъгах, че излизам следобед с приятелка, излязох с едно момче.

И така нататък, и така нататък…

Колкото по-големи са децата, толкова по-големи са проблемите, са казали хората.

Но за да не губим връзка с децата си, когато порастват и неизменно започват да вървят по своите пътища и да създават своята социална среда, е важно, много важно да запомним тези думи. Когато детето сподели с нас, преди да го смъмрим, преди да размахаме пръст, преди да го порицаем, да му кажем:

„Толкова се радвам, че ми каза!“

Само това. И после, след като изречете тези думи, ще видите, че вече няма да искате да се карате, а само да поговорите за важните неща.

Не забравяйте, че от вас зависи да не губите връзка с децата си. Затова се опитайте да направите така, че да не загубите доверието им и да не забравят, че винаги могат да разчитат на вас. Дори когато са сгрешили.

Цветелина Велчева ©