Редовната физическа активност не само подобрява физическото здраве, но и ускорява когнитивната обработка.

Според ново проучване, дори обичайните ежедневни дейности, независимо от интензивността им, могат да подобрят времето за реакция на мозъка и да намалят когнитивната възраст до четири години. Научният труд, публикуван в сп. Annals of Behavioral Medicine, изследва по иновативен начин как обикновените задачи, с които се сблъскваме всеки ден – било то на работа или у дома, влияят на когнитивното здраве.

Един от ключовите елементи на проучването е събирането на данни в почти реално време. В продължение на седем дни участниците получавали анкети пет пъти дневно на мобилните си телефони, за да докладват за нивото на физическата си активност. След всяко анкетиране те участвали в две мозъчни игри.

В първата игра хората трябвало да намерят съвпадения на символи на екрана. Измерваното време за реакция се подобрявало след физическа активност. Във втората игра участниците получили за задача да запомнят местоположението на точки в мрежа и да възстановят информацията, след като тя била заменена с букви.

Резултатите показват, че кратки периоди на физическа активност могат да имат значителен положителен ефект върху умствените способности.

Учените не са забелязали подобрение на резултатите за тази игра, която проверява работната памет, след физическа активност, въпреки че участниците отговаряли по-бързо, макар и неточно.

Според авторите иновацията в проучването е възможността да се събират данни за когнитивните функции в реалния живот с помощта на мобилни приложения. 

Те допълват, че с възрастта скоростта на когнитивната обработка може да намалява с 15 милисекунди всяка година, но участниците в изследването, които редовно се движат, показват увеличение от 60 милисекунди – което се равнява на възстановяване на когнитивната скорост с около 4 години.

В началото на проучването хората са получили инструкции как да категоризират своите ежедневни активности. Леката физическа активност включва разходки и домакински дейности, докато умерената активност обхваща бързо ходене, колоездене и бягане. Интензивните дейности включват бягане и тежък пешеходен туризъм.

Ползите от упражненията с по-висок интензитет и по-дълга продължителност се дължат на освобождаването на химикали и невротрансмитери в мозъка, които подпомагат когнитивното здраве. Освен това се смята, че физическата активност подобрява сърдечносъдовата функция, кръвообращението и намалява кръвното налягане, което също оказва положително въздействие върху мозъчната дейност.

Що се отнася до краткосрочното повишаване на скоростта на умствената реакция, авторите предполагат, че това може да е свързано с увеличеното кръвообращение във фронталния лоб, дори при редовна физическа активност. Физическите упражнения може да предизвикат и когнитивна стимулация, която играе роля в тези подобрения.

Въпреки това, все още е трудно да се правят големи заключения за невробиологични промени в толкова кратък период.

Човешкият мозък е изключително мощен орган, способен да обработва информация с такава висока скорост, че дори не усещаме забавянето при мисловни процеси. Той има капацитет да съхранява и обработва информация, еквивалентна на около 2,5 милиона гигабайта – достатъчно, за да побере всички данни в хиляди компютри.

Спомените се складират в различни области на мозъка, като емоционалните и краткосрочни спомени често преминават през хипокампуса, докато дългосрочната памет е свързана със специфични мрежи от неврони. Мозъкът също така е изключително адаптивен, като постоянно променя своята структура в отговор на нови опити, процес, известен като невропластичност. Това го прави способен не само да научава нови умения, но и да възстановява функциите си след наранявания.

Източник: Puls.bg