"Изглеждаше като зомби. Стоеше неподвижно, със затворени очи, вцепенен, насред пешеходния мост. Хора го заобикаляха, деца минаваха край него, а той не помръдваше. В един момент запали цигара – вътре със сигурност имаше нещо повече от тютюн. Издърпа няколко пъти, изпусна фас, запалка, после пак... и пак. Беше ужасяващо." Това е разказа на пловдивчанка, която се свърза с TrafficNews, за да разкаже на каква обезпокоителна сцена в центъра на Пловдив е станала свидетел.

Mладеж под влиянието на упойващи вещества, най-вероятно фентанил, буквално в критично, неадекватно състояние. Tова oбаче не се случва в изолирана част на града или в малките часове на нощта, а посред бял ден, на едно от най-оживените места в Пловдив.

Сигнал е подаден от две млади момичета, които се обадили на 112. Те не знаели дали човекът е в рисково състояние, дали е опасен за себе си или за околните, но едно било ясно - той не е добре.

На място пристигнал патрул от Трето районно управление. Двамата полицаи претърсили младежа, но след като не открили у него наркотично вещество, заявили, че няма основание да го задържат. Това, че е в напълно неадекватно състояние, не било достатъчно.

Момичетата попитали дали може поне да го отведат до дома му, но получили отговор от униформените, че "не са такси".  

Следва въпросът дали поне не е редно да бъде прегледан от спешна помощ. Но младежът отказва. Това се оказва достатъчно, за да няма по-нататъшна намеса. И така, полицейският патрул си тръгва. И така историята приключва. Младият мъж остава на улицата. И какво следва? Вероятно още една доза. Вероятно нова сцена, нов сигнал, ново бездействие, а институциите се отказват с вързани ръце.

За съжаление, случката не е единична. Все повече сигнали пристигат от различни точки на града и страната, млади хора, често между 18 и 30 години, употребяват фентанил или други синтетични опиати, които ги вкарват в състояние на пълна изолация от реалността. Младежи в неадекватно състояние може да бъдат забелязани почти всеки ден в Дондуковата градина. Превръщат се в "живи сенки", опасни както за себе си, така и за обществото.

Заключението е, че щом няма вещество, няма престъпление. Щом няма престъпление, няма задържане.

Това ли е рамката, в която ще се движим, докато новата вълна от зависимости се разраства и поглъща все повече млади хора? Законът очевидно не е адаптиран към новата реалност. Институциите действат само постфактум – след трагедия, след инцидент, след загубен живот.

Полицията няма правомощия, спешната помощ не може да преглежда без съгласие, социалните служби не се намесват без "казус", а семействата често са в безсилие. Така наречените "сиви зони" в системата оставят обществото само да се справя със заразата от наркотици, която вече не е в ъндърграунда, а на светло. На мостовете. В парковете. До училищата.

Историята звучи като кошмар, но за съжаление е реалност, която вече се повтаря често. Синтетичният опиоид фентанил, за който се говори като за "дрогата-убиец", набира тревожна популярност в България. Изключително евтин, достъпен и силно пристрастяващ, той буквално превръща хората в сенки. А системата ни не просто изостава в реакцията си, тя на практика няма механизми да реагира.

Каква гаранция има обществото, че същият този човек няма след минути отново да се сдобие с доза? Че няма да припадне на улицата или да се втурне безразсъдно в трафика? Или по-лошо, че няма да навреди на някой друг?

В момента законодателството и механизмите за действие при такива случаи буквално не съществуват или са сведени до абсолютен минимум. Полицията е с вързани ръце без конкретно престъпление. Линейките не могат да задължат никого да се прегледа. Социалните служби не могат да действат превантивно. А обществото гледа безпомощно как улицата се пълни със зависимости.