„Психическа устойчивост“ е модерната фраза на десетилетието, когато стане дума за деца и тяхното благосъстояние. И така трябва да бъде. В миналото сме се фокусирали върху проблемите един по един. Наркотици, тормоз, натиск от връстници, самочувствие, киберсигурност, алкохол... Факт е, че се случват лоши неща и не можем да предпазим децата от всички тях. Това, което можем да направим, е да изградим способността им да се справят с несгодите и предизвикателствата. Това е устойчивостта. Устойчивостта в един непредсказуем свят е един от най-големите подаръци, които можете да дадете на децата си. Мерилото за психическа устойчивост е дали те:

- се чувстват уверени дори когато нещата не вървят по техния начин и знаят, че лошите неща ще свършат;

- да се възстановяват от загубата, като все още я признават и преживяват;

- да приемат щастието и върховите моменти, без да се притесняват кога ще свърши техният „късмет".

Кои са факторите, които изграждат устойчивост у децата?

Надеждни, спокойни, стабилни възрастни

Светът на децата е техните родители, баби и дядовци, семейство. Наличието на пълноценни взаимоотношения с човек, който е стабилен, зрял и последователен, е безценно за детето. Това е един от стълбовете за изграждане на устойчивост. Обикновено децата имат поне един родител, който предлага тази сигурност.

Според едно проучване, публикувано в „Resilient Youth Australia“, в извадка от над 91 000 австралийски деца 25 % от учениците от 3-ти до 4-ти клас казват, че не могат да посочат възрастен в живота си, който ги изслушва. Тази цифра спада в 5.-6. клас, но нараства до 32 % в 7.-8. клас и 39 % в 9.-10. клас. Интересно е дали тези цифри отразяват реалността или възприятието, но в крайна сметка са без значение. Това е техният опит, тяхното знание за света.

Когато става въпрос за сериозни, надеждни и спокойни възрастни, колкото повече ги има в живота на детето, толкова по-добре. Това е човек, към когото смятат, че могат да се обърнат в кризисни моменти или дори ако почувстват, че просто имат нужда да поговорят.

Ритуал

Ритуалът е рутинна дейност, която има някакво емоционално значение или символика. Това най-често включва повтарящи се събития и процеси, които се случват в семействата, училищата, работните места, екипите, държавите и дори в нашите глобални общности.

Нека се съсредоточим върху онези ритуали, върху които имаме най-голяма власт: ритуалите у дома. Това може да бъде начинът, по който отбелязвате рождени дни или специални празници. Начинът, по който приспиваме децата си. Начинът, по който сядаме на масата да се храним. Начинът, по който се събуждаме сутрин. Начинът, по който се забавляваме неделя с децата си. В училище това може да е пеенето на училищната песен в началото на часовете например или тържеството в края на учебната година.

Ритуалите са присъщи на всички култури по света. Те са метод, който хората са развили, за да се справят с промените и да празнуват циклите на живота. Красотата на ритуалите се крие в безопасното пространство, което те осигуряват на хората. Сватбите по света са различни, но всички те включват ритуал и празнуват новото начало.

Ритуалите осигуряват време, в което не е необходимо да се вземат решения, тревожните чувства са потиснати и има усещане, че принадлежиш към нещо по-голямо от теб. Ритуалите поддържат децата в центъра, дори в несигурни времена. Ритуалът изгражда устойчивост.

Участие в общностите

Когато едно дете е част от общност, то е част от нещо по-голямо от себе си. Когато си част от нещо по-голямо от себе си, ти си по-силен. Вие сте по-постоянни и имате по-голямо чувство за идентичност.

Не е случайно, че организации като Анонимни алкохолици действат в общности. Те признават силата на хората, които споделят опит. Общностите, които могат да бъдат от полза на децата, включват квартали, клубове, спортни организации, различни училищни организации и др.

Устойчивото дете разпознава, че има място и че принадлежи към него. Принадлежността е отправна точка към положителното благосъстояние и доброто образование.

Осъзнатост

В училищата в редица държави по света има активно движение за включване на осъзнатост в учебните програми. Наистина това е нещо, което може да бъде от полза за всички.

Осъзнатостта е процес на съзнателно вслушване в мислите и осъзнаване на това кои от тях трябва да бъдат игнорирани и кои са ценни. Това е мозъкът ви, който оценява себе си и ви гарантира, че оставате „в настоящето". Миналото често е свързано със съжаление, вина и срам. Очакваното бъдеще често е свързано с тревога и безпокойство. Ако децата могат да останат в момента „сега", животът им е много по-спокоен.

Може да е полезно да си представите мозъка си на две части - едната е разумна и рационална, а другата е творческа и забавна, но също така склонна към катастрофи, тревоги и безпокойство. Вие сте внимателни, когато рационалната част на мозъка ви е наясно с творческата страна и е в състояние да я върне в настоящето. Обучението по осъзнатост за деца може да:

В ролята си на родител е важно да помогнете на децата да моделират усещане за осъзнатост. Бъдете в настоящето, отделяйте време сега. Не бъдете заети през цялото време. Отпуснете се, позволете си да не правите нищо. Просто присъствайте за децата си.

Моделиране на устойчиво поведение

Децата ви може да не слушат нито една ваша дума, но те виждат всичко!

Това не значи да бъдете мъченици, стоици и да криете емоциите си, когато нещо се обърка. Съвсем не. Това, което трябва да направите, е да дадете пример за възстановяване. Няма определен график за възстановяване, но е важно да се обсъжда фактът, че то се случва. Говорете за чувствата и ги назовавайте. Казвайте на децата си, когато ви е трудно да се справите с нещо. Но не пропускайте да им кажете и когато сте се справили с дадено препятствие.

Децата трябва да видят, че е нормално да преживяват възходи и падения в живота. Те трябва да виждат и чуват как признавате, че лошите моменти ще се подобрят и че добрите моменти няма да продължат вечно. Такъв е животът – понякога изпитваш тъга, понякога изпитваш радост, но важното е да продължаваш напред.

Източник: obekti.bg