Евгения води тежка битка за здравето си и има нужда от почощ
Скъпи приятели, не съм вярвала, че ще напиша такъв пост, ама ей на, нямам друг избор. Не съм човек, който лесно иска помощ, но понякога животът ни изправя пред изпитания, в които не можем да се справим сами.
Ще ви споделя малко предистория за тези, които не ме познават. Преди 10 години претърпях катастрофа с мотор и от тогава съм инвалидна количка, като без излишен драматизъм си върнах живота обратно. Жива съм благодарение на "Пирогов", но сега 10 години по-късно се опитвам да бъда жива въпреки "Пирогов", разказва Евгения Кусева.
От 4 месеца само най-близките ми знаят за ада през който преминавам.
И как отново се опитвам да превъртя играта.
В края на юни, започнах да вдигам температури и съвсем случайно открих, че причината за високата температура е, че под една на вид елементарна и повърхностна раничка се крие огромна пещера с безброй разклонения, канали и гнойни джобове.
След домашна консултация с хирург и негова препоръка за "Пирогов", което аз отказах по две причини - от една страна много добре знаех за славата на гнойно-септичното отделение в Пирогов и от друга страна август месец ми предстоеше пътуване, което не исках да застраша с открита рана.
Пробвахме известно време да се справим вкъщи, но се оказа абсолютно невъзможно и искам или не искам вместо на 14.08 да реализирам дългоочакваното си пътуване мечта, се озовах в "Пирогов" за операция. Преживяването "Пирогов" ще го опиша подробно в отделен разказ, но накратко - оперираха ме и ме изписаха след 5 дни. След една седмица пак ме приеха заради високата температура и пак ме изписаха след 5 дни, като в деня на изписването вечерта бях с 39,6 ℃. След 1 седмица пак ме приеха и ме изписаха след 9 дни - отново с температура.
От първия прием задавам въпроса дали има опасност от заразяване на костта и всички през цялото време ме убеждават, че раната е далеч от костта и няма никаква опасност за нея, до третия прием, където най-спокойно ми обясняват, че тазобедрената ми става е инфектирана. На въпроса как я лекуваме - отговорът беше “никак, тя ще се стопи и ще изтече”.
В този момент ми беше ясно, че нямам никакъв шанс в "Пирогов", не само за ставата, но и за мекотъканната рана и инфекцията. Никакво решение за овладяване на инфекцията или пък търсене на причините за нея.
Само да отбележа нещо много важно - "Пирогов" е единственото място в цяла България, където приемат хора с инфектирани, декубитални или диабетни рани. Няма значение кой си и какви връзки имаш. Няма болница, която да те вземе. В "Пирогов" също така не лекуват остеомиелит или инфекция на костта. В някои ортопедии това се случва, но ако имаш инфекциозна рана, то нямаш никакъв шанс за лечение другаде, освен в "Пирогов".
И така с ясното съзнание, че ако не се лекувам, ще си умра тихо и кротко от сепсис, започнах да прозвънявам приятели, преминали през подобна драма за препоръки за чужди болници. Изпратих имейли до всички препоръчани болници с информация за състоянието ми с молба за цена на лечението и приблизителен престой.
Първи ми отговориха от турския “Анадолу Медицински Център” и след кратка комуникация с тях взехме решение да им се доверим, предвид влошаващото ми се общо състояние. Всички останали варианти включваха 1 или 2 полета, които вече нямаше как да издържа.
И така, озовах се в турската болница, ще спестя сравненията с "Пирогов".
Още на прегледа водещият професор - имунолог-хирург извика ортопед и пластичен хирург и съставиха план за действие, в който първа точка беше овладяване на инфекцията и сваляне на температурата.
Приемам несметни количества антибиотик по няколко едновременно, почти по 15 часа в денонощието, много температуросвалящи медикаменти и направена една четиричасова операция, в която бяха открити 3 нови джоба с гной и некрози.
26 октомври е първият ден от 4 месеца, в който аз наистина нямам температура. 4 месеца, в които се мятах между 38 и 40 градуса, по няколко пъти на ден. Станах най-големия спонсор на фармацевтична компания с несметните количества течен аналгин, които изпих, дори не знам как организмът ми издържа и понесе всичко това. 4 месеца, в които имаше моменти, в които осъзнавах, че не съм в състояние дори да вземам самостоятелни решения, 4 месеца, в които тялото ми е забравило какво е да нямаш температура. Четири месеца, в които, единствената ми мечта беше да се събудя без температура и преборила инфекцията.
Това е една малка спечелена битка, но предстои продължаване с антибиотичното лечение до пълно изчистване на кръвта и раната от инфекцията, няколко процедури с ВАК машина и след като всичко е трайно изчистеното - ще ми направят пластична операция, която не е козметична, а за покриване на ставата с мускули и тъкан и запълване огромния кратер, за да може раната да бъде затворена и да заздравее. За моя радост нямам диабет и шансовете са напълно реалистични.
Истината е, че общото ми състояние беше много по-лошо отколкото са очаквали и за две седмици достигнаха финансовия лимит от първоначалната прогнозна офертата и изчерпване на целият ми финансов ресурс.
Аз имах информация, че е това е комерсиална - частна болница, но наистина нямах избор и никаква идея, че буквално ще достигна до напълно занулена банкова сметка.
За това мили приятели за първи път се обръщам към вас с молба за вашата помощ за лечението ми в Турция, което започнах на 13.10.2025.
Реалността е, че за първи път ми се налага да се моля за помощ и единственото нещо, което ме пречупи да го направя, е болката и желанието за живот.
Безкрайна и искрена благодарност на всички, които ще се отзоват!
Мечтата ми е проста: да се върна към нормалността.
БЛАГОДАРЯ И ПОКЛОН за помощта в този толкова ключов ча живота ми момент!
Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut
Подобни новини
Вашият коментар през Facebook
Новини 
Анкета
Избор на редактора
Изпрати новина
