Пловдивският етнографски музей представя любопитна изложба „Със сабя френгия, с пушка бойлия...“. Нейното откриване съвпада с НОЩ Пловдив (13-15.09.2019) – емблематичното за град Пловдив събитие.
Темата не е случайно избрана. Пловдив е един от най-големите занаятчийски центрове през епохата на Възраждането, който е прочут и със занаяти като тюфекчийство (пушкарство), бучакчийство (ножарство), абаджийство, и др. Все дейности свързани пряко с войската и нуждите на империята.
Във фонда на РЕМ – Пловдив се съхраняват старинни оръжия, които са истински произведения на изкуството и гордост за занаята. В експозицията са включени богато украсени пищови и пушки кремъклии – бойлии, шишанета, арнаутки, както и различни видове хладни оръжия – ятаган, килидж, шамшир и сабя. Оръжейният занаят е популярен и дълговечен по нашите земи, въпреки, че след Гръцката завера (1821 г.) султанът забранява да се работи от „раята“. Производството не прекъсва, а само става анонимно за българските майстори.
Сред атрактивните експонати на РЕМ – Пловдив е двуцевна ловна пушка и снаражението ѝ, изработена от известния чешки майстор А. В. Лебед (Прага), 1850 г.
Всички експонати са богато украсени със седеф, корали, полускъпоценни камъни, метални розети, мотиви и надписи от благородни метали. Често последната дума за украсата на оръжията – огнестрелни или хладни, са имали златари и гравьори. Символите пък ни показват една невероятна смесица между флоралните елементи от Ориента, бароковите изблици от Европа и животинските образи, познати от Античността и Средновековието по българските земи. С право този стил се определя като „балкански барок“ – разпознаваем и индивидуален.
Екипът на РЕМ – Пловдив си поставя за цел да накара посетителя да преосмисли досегашното възприемане на оръжието, като символ на господство и власт и да го види като апотропей/пазител на притежателя му и заобикалящите го. То е скъпа и естетически издържана вещ, която показва социалното положение и статус на неговия собственик. Не всеки е можел да си позволи поръчка на такова оръжие. Изобразените зооморфни и митични персонажи са натоварени с различни послания за земния и небесния свят, свързани с вярата в безсмъртието на душата. Често чрез изображението се пожелават качествата на пресъздадения образ или се изписват предпазни заклинателни формули, които да отклоняват по магичен път нещастието.