В Пловдив почти няма събитие, на което да не бъде забелязано присъствието на Стефан Автографа. Мнозина го определят като един от талисманите на града, а самият той споделя, че до момента има събрани над 500 000 автографа на популярни личности в колекцията си. За  мнозина обаче остава въпросът как Стефан разбира за всички културни събития, на които присъства, защото той не пропуска никое? Или почти никое. Затова в началото на Новата година репортер на TrafficNews се зае със задачата да удовлетвори любопитството на читателите, като лично поговори с него – при това не къде да е, а по време на концерт на група „Сутура” от празничната програма на Община Пловдив.

- Здравей, Стефчо! Много хора се питат ти как разбираш къде има събитие? Прави впечатление, че си навсякъде.

- Ха-ха-ха. Оо, аз имам много познати навсякъде и от тях разбирам най-вече. Те ми казват. Покрай празниците тук, на центъра, традиционно има програма, затова знам и идвам. Освен това е с вход свободен. Иначе разбирам и от телевизията и от радиото, но най-често хората ми казват. Само където е платен входът, понякога не мога да вляза, защото нямам пари. Е, не си мислете, че ходя навсякъде, има и събития, които изпускам, защото се случват едновременно с други, или пък защото не съм разбрал за тях изобщо. Ако все пак преценя, че мога да отида на непредвидено събитие, бързам много.

- Кога реши да колекционираш автографи?

- Веднага ти казвам – 1989 година някъде. Тогава Домът на културата не се казваше още „Борис Христов”, а Стефан Кираджиев. Беше януари месец, тогава беше дошъл Никола Гюзелев за представление в Пловдив. После Борис Годжунов,  много състави имаха концерти, но от някои не успях да взема.

- Добре, а как реши да колекционираш точно автографи, а не нещо друго?

- Първо събирах картички, после снимки. И сега щях още да снимам, обаче нямам фотоапарат. Но от 30 години насам събирам автографи. Не мога да кажа защо точно тях събирам. Винаги нося тетрадка и химикал в мен. Много рядко съм я забравял.

- Колко автографа си събрал до днес и къде ги съхраняваш?

- Това е дежурен въпрос, затова отговарям, без да се замислям много – над 500 000 са при всички положения. По-точно не мога да кажа, не мога да ги преброя, защото това ще е къртовски труд. Държа тетрадките на рафтове вкъщи. Като забележа, че тетрадката, която нося у мен, свършва, взимам втора и ги нося и двете. В момента също нося две.

- От кого ти е първият автограф?

- От Никола Гюзелев. След това имам и от Борис Христов, от Николай Гяуров, от моята адашка Стоянка Мутафова няколко пъти, от Стефан Данаилов също няколко пъти. Има хора, които и само по веднъж са се разписвали.

- А кой е последния, от когото взе автограф?

- Сега чакам барабаниста на група „Сутура”, че само от него не съм взимал досега. От другите взех още на репетицията им преди концерта.

- А какво си работил навремето?

- За две-ти години бях в библиотеката, после на смени в пречиствателна станция. Като младеж работих за по няколко месеца на различни места, защото по Живково време беше задължително, за да кандидатстваш в университет или за каквото и да е, да покажеш, че си работил.Навремето нямаше начин да стоиш без работа повече от три месеца. Но тогава имаше и предприятия, работеха и възрастни хора. Нямаше начин да не работиш. Това в момента е един от минусите на демокрацията.

- За финал – би ли дал сега ти един автограф на нашата редакция?

(Бел.ред. – Стефан дава автографи изключително рядко, защото в миналото е претърпял инцидент с дясната ръка, заради който пише трудно)