Цените на бензина и дизела в България може да се повишат с около 15 евроцента от следващата седмица заради скока на международните цени на петролните продукти на фона на военния конфликт в Близкия изток. Това коментираха енергийни експерти по bTV.

По думите на Димитър Хаджидимитров, заместник-председател на Асоциацията на българските търговци, производители и вносители на горива, в момента увеличението по бензиностанциите е все още ограничено.

„В момента цената на колонка е с около 4 евроцента по-висока, но доставната цена на горивата е скочила с около 13 евроцента за последните шест дни“, обясни той.

Според него повечето бензиностанции разполагат със запаси за между 3 и 7 дни, което означава, че по-високите международни цени ще започнат да се усещат постепенно.

„До края на другата седмица няма как да не видим увеличение от около 13–15 евроцента при бензина и дизела“, прогнозира Хаджидимитров.

Експертът подчерта, че на този етап недостиг на горива в България няма и пазарът е добре снабден. Опашките от цистерни, които се наблюдаваха през последните дни на някои бази, са по-скоро резултат от презапасяване на търговци, очакващи поскъпване.

Цените обаче не могат да останат изолирани от международните пазари.

„Ние не можем да бъдем остров. Работим по средиземноморските пазарни цени и когато те се повишават, това неминуемо се отразява и у нас“, обясни Хаджидимитров.

По думите му цените на петролните продукти на международните пазари са се повишили с около 40% спрямо миналата седмица.

Какво се случва с природния газ

По отношение на природния газ реакцията на цените ще бъде по-бавна, коментира Кирил Темелков - бивш директор на „Булгартрансгаз“ и заместник-председател на Българската газова асоциация.

Причината е, че цените за крайните потребители се определят на месечна база от Комисията за енергийно и водно регулиране, което означава, че евентуално увеличение ще се усети най-рано през април.

„Пазарът на газ в момента е изключително волатилен. За няколко дни цената на нидерландската борса скочи почти двойно – от около 32 до над 60 евро за мегаватчас, но след това отново се понижи“, посочи Темелков.

Той добави, че България има над 40% наличност в газохранилището, което дава известен буфер.

За сравнение:

в Нидерландия хранилищата са около 10–15% пълни,

в Германия – около 20%.

Освен това част от доставките на България идват по дългосрочния договор с Азербайджан, който е по-слабо зависим от краткосрочните пазарни колебания.

„Този договор действа като буфер – той не реагира толкова бързо на спотовите цени“, обясни Темелков.

Той подчерта, че европейският газов пазар реагира много чувствително на новини, свързани с военния конфликт, транспорта на втечнен газ и сигурността на ключови маршрути.

Влиянието на Близкия изток

Допълнителен фактор за нестабилността е ситуацията около доставките на втечнен природен газ (LNG) от региона на Персийския залив. Част от съоръженията за втечняване в Катар временно са ограничили дейността си, което също повишава напрежението на пазара.

Съществен риск за доставките остава и Ормузкият проток – ключов маршрут, през който преминава значителна част от световната търговия с петрол и втечнен газ.

„Пазарите реагират повече на новините, отколкото на реален недостиг. Газ има, но несигурността покачва цените“, обясни Темелков.