Имах много тегав шеф, австралиец. Нямаше никакво уважение към хората около себе си. Бързо палеше и бе способен да те срине със земята. Няколко пъти водехме напълно несправедливи разговори от типа: Ти си пълен некадърник, ще те уволня, ако още веднъж се случи това. Не издържах и реших да си тръгна. Работата обаче ми харесваше, вярвах в каузата на организацията и не исках да го правя. И тогава се запитах какво да направя в тази ситуация. С тази лична история специалистът в областта на комуникациите и влогър Михаил Стефанов започна своя тренинг „Общувай като Мини Машина и завладявай другите” в Младежки център Пловдив.
Пред пълната с млади хора зала Мишо разказа, че избрал да запази работата си и да се опита да се справи с проблема, който всъщност е комуникационен. Проявил искрен интерес и започнал да наблюдава какво се случва в главата на шефа. За да може да избегне някои от нещата, които отключват агресията в този човек. „Запитах се какво го кара да се държи по този начин. Опитах се да го разбера. И започнах да откривам някои неща. Разбрах, че е прекарал детството си в интернати, където е бил брутално малтретиран от останалите хлапета. Което означава, че е израстнал като човек, който иска да има надмощие над другите. Мрази да е несигурен, мрази да не знае нещо и да се излага. Има силно развито его”, обясни Стефанов.
Освен това открил, че австралиецът се фрустрира от българската действителност. Осъзнал, че шефът му е силно доминантен и се вдижи от резултатите, без да се интересува от хората. Иска да контролира всичко. „След като научих това, просто си промених подхода. Запонах да ходя при него с готови решения, не с въпроси. И всеки път той казваше „Добре”. Преди да изтече крайният срок, му пишех имейл, че ще се забавим малко. За да е наясно какво се случва. Всеки път отговорът беше „Няма проблем”. Една година след това той писа на централата, че аз съм най-добрият пиар, с когото някога е работил. Нищо не се беше променило в моите професионални способности. Не бях станал по-добър пиар, нямах по-големи успехи. Просто се бях научил да общувам с него. И понеже бях сред малцината в света, които можеха да общуват нормално с него, той беше във възхита”, заключи Мишо.
Според него сме толкова вкопчени в себе си, че трудно общуваме с хора, различни от нас. Със съвременните комуникации в социалните мрежи задачата става още по-трудна. Понеже не виждаме събеседника, не чуваме думите и интонацията му, а комуникираме с по няколко хаштага и емотикони, често оставаме неразбрани. Или нараняваме близките си. „Но към всеки може да се намери път, ако това е необходимо”, категоричен е специалистът. Важното е да спазваме няколко простички правила. Да загърбим егото си и да осъзнаем, че другият е по-важен в разговора. Да проявим искрен интерес към събеседника, да разберем какъв е неговият опит и знания в сферата, за която говорим. Да формулираме правилно мислите си и да ги изречем с точната интонация и жестове. И най-важното – да се научим да слушаме, при това подкрепящо и с готовност да помогнем.
„Слушането е най-доброто умение за общуване. И нищо друго да не правите, само да се научите да слушате, ще ви смятат за най-добрия комуникатор. Има една страхотна история, разказана от Дейл Карнеги. На някакъв банкет писателят цяла вечер прекарал до непознат човек, който е биолог и се вълнува от градини. Карнеги не се интересувал от темата, но имал някаква градинка и започнал да задава въпроси. Цяла вечер, пише Карнеги, аз мълчах. От време на време питах нещо. Той говори четири часа за ботаника, градини, растения, прекопаване, поливане, лехи, моркови. На следващия ден ми звъни домакинята и ми казва: Не знам какво си говорил на ботаника, но той каза, че никога не е срещал по-добър събеседник от теб. И това е същината – ако дадете шанс на хората да говорят за себе си, много бързо проблемите отшумяват”, категоричен е Мишо.