Едва 480 от 39 600 недвижими културни ценности в България са защитени от закона, а съдбата на останалите е неясна. Всеки месец си мисля да подам оставка в знак на несъгласие с това, което се случва. Моето присъствие е неефективно. Но се опитвам да свърша работата. Това каза директорът на Националния институт за недвижмо културно наследство арх. Петър Петров за 24 часа. 

Актуализиране на списъка с недвижимите културни ценности и преустройството на института са двете каузи на Петров.

Темата е изключително сериозна и засяга ценности, които са част от националното богатство. На базата на мониторинг и обходи установих, че годишно около 400 образци на националното културно наследство изчезват. Около 13 000 обекта по селата вече са обезобразени и унищожени. Този процес се ускорява, защото те се борят сами с времето, обясни архитектът. 

Според него причините за това са две. Първата е липсата на държавна стратегия, свързана с опазването на наследството и произтичащия от това объркан и труден, а на места невъзможен за прилагане закон за недвижимото културно наследство. Втората причина е, че през последните 25 години НИНКН е системно обезкървявана, смята Петров.

От няколко стотин души институтът в момента наброява 50 специалисти, а основните му функции са отнети.

Изводът според него е, че държавата отказва упорито да създаде условия за опазването на недвижимото културно наследство. Центровете на градовете са изключително апетитни за застрояване. Този закон в момента създава условия за влияние и корупционни практики.

За да се решат проблемите с културното наследство и в самия институт, арх. Петров е имал няколко разговора с новото правителство, разказа самият той. Става въпрос за 2-3 срещи в рамките на шест месеца, като той и представители на НИНКН са присъствали и на заседание на културната комисия в парламента, за да изложат проблемите си. Според него обаче те не са били разбрани.