Автор: Соня Желязкова

„Филибелия съм две поколения. Това не е Филибе, кмете!“

Това е всичко, което Константин Колев от Пловдив има да каже след преживяното пред trafficnews.bg. И може би е много прав. 

Горещ следобед в Пловдив, часът е 17:30. Пловдивчанинът чака на спирка в квартал „Христо Смирненски“, пътува към центъра. След известно време идва рейс 66.

Константин се качва в рейса от предната врата. "Тя е перманентно отворена, а задната не работи", разказва той.

„Промуших се под една връв, между шофьорската седалка и стойката на отсрещната страна. Платих. Попитах защо климатикът не работи. Кондукторът си потърка палеца и показалеца, без да обели дума“, казва Константин, визирайки класическия намек - "плати си".

Водачът, докато гледа в посока пътя, дори не премигва. Разбира се, не отговаря на въпроса за климатика – потребителят няма право да изисква подобна информация от него.

Съсредоточен е освен в трафика и в чалгата, която е надул да звучи в целия рейс, допълва Константин. „Така се возехме, с два прозореца и една врата – отворени. И безплатна чалга до спирката на „Гладстон“, преди подлеза. После? Същото! Най-вероятно. Обидно, много просташки“, заявява още пътникът.

Константин, вече напуснал автобуса, може да си каже, че кошмарът е приключил. Положението е такова до следващия път, в който му потрябва транспорт и сметне за редно да използва „услугата“ на градска мобилност.

. Нямаш големи очаквания като го даваш, но все пак е РЕДНО да имаш и изисквания. Темата - дъвкана, дъвкана и изплюта. Реформа - никаква. Това все пак е един лев. Превозвачи и община не са на сметка да правят промени. Нали? Камо ли да превъзпитат идеята, че на някои ритми и начин на поведение не им е там мястото.