Търсите жилище – ново строителство, луксозно изпълнени общи части, впечатляващи фасади с лед светлини и художествено осветление. Обявите на брокерите са десетки все с въпросните дадености, концентрирани в определени зони на Пловдив.  Отивате на оглед и докато гледате новата впечатляваща сграда, забелязвате инфраструктурата около нея – обичайно една улица в полуприлично състояние, около нея – кални петна или поредните започнали строежи.

Това е състоянието в редица от т.нар. нови квартали на Пловдив – зоната около парк „Отдих и култура”,  Остромила, Беломорски, а вече и от северната страна река Марица и Гребната база.

Започвате да се чудите дали е приемливо да живеете в ново жилище, а покрай вас всичко да е в кал или прах, или да изберете някой от старите квартали, но с други компромиси. През това време брокерите убедително ви обясняват, че Община Пловдив има грандиозни планове за облагородяването на зоната – скоро ще има нови улици, паркинги, детски градини и училища. И така новодомците чакат години това да се случи и... продължават да чакат, докато в един момент просто не се примиряват с двата различни свята, в които живеят.

Има ли надежда скоро изброените квартали наистина да станат еталон?

Бумът на строителството и невъзможността градските власти да изграждат нова инфраструктура доведе до тази ситуация на редица места в града. На практика всяка нова уличка от порядъка на 500 метра би струвала над 1 млн. лева. Почти колкото е бюджета на едно районно кметство за година. От друга страна районните кметове са в дилемата – да изграждат нови улици, или да ремонтират вече компрометираната инфраструктура в по-старите зони на кварталите.

Изтъняването на общинския бюджет за капиталови разходи, пък води до това градската управа да се надява на целево държавно финансиране или европейските фондове. През последните в миналия мандат бе завършена нова инфраструктура в квартал „Гладно поле”, а през този се чакат средства за продължението на бул. „Санкт Петербург”. Все важни проекти, но твърде недостатъчни за изброените проблеми.

Резулатът е, че нови улици почти не се сторят, а докато Община Пловдив си прави планове за тях, нови жилищни комплекси никнат като гъби във въпросните зони. С тези темпове не просто градските власти  не могат да наваксат, а те изостават с всяка една изминала година.

През 2020 година Общинският съвет вдигна с пет пъти строителните разрешения, като те станаха 5 лева на 1 кв.м РЗП. Тогава заявките бяха, че с новите такси градските власти ще направят фонд, който ще е само за изграждане на нова инфраструктура именно в най-натоварените от строителство зони. Очаквано това не се случи, а разликата от събраните такси отиде за допълване на бюджетните дупки за други текущи проекти.

На последната сесия на местния парламент отново бе повдигнат въпроса, че Община Пловдив трябва да вдигне съществено таксите за проекти и строителни разрешения и този път наистина парите да отидат за нова инфраструктура.

Във Варна и София например строителното разрешение на 1 кв.м РЗП стига съответно до 38 и 20 лева, според зоната на сътоветния район. В Пловдив обаче такова райониране така и не бе направено, а претекст бе, че „системата е много сложна”.

Така независимо дали искате да строите в район „Източен” в Столипиново, или край Гребната база – цената, която се заплаща е една и съща.

Вероятността т.нар. нови квартали да се превърнат в нормални жилищни зони с цялата им прилежща инфраструктура, изглежда малка, поне в близките декади. Почти сигурно това ще може да се случи едва когато всички зони се презастроят и просто няма накъде те да се разрастват. Тогава обаче ще бъде прекално късно, а новите квартали ще се превърнат в жилищни гета, които няма да са толкова предпочитано място за живот по ред причини.

Вариантът самите инвеститори да изградят инфраструктурата около комплексите им също не е особено осъществим. Доскоро в по-голямата им част те дори чакаха Община Пловдив да им отчужди имота, за да може там да се прокара улица. Това са промени едва когато промените в ЗУТ направиха задължително да има приложена и изградена улична регулация до съотвения имот, за да се издаде строително разрешение.

Спира ли новият ОУП презастрояването и има ли надежди за последните свободни зони?

С приемането на изменения Общ устройствен план в миналия мандат и бившият кмет Здравко Димитров и бившият главен архитект Димитър Ахрянов заявиха смело, че той ще спре презастрояването. Видно това не се случи, а тъкмо напротив – още повече зони в града бяха нарочени за жилищно застрояване. Това може да е и сериозен удар към индустриалните зони в града, като десетки предприятия могат да затворят заради липса на отстояния от жилищата. Такъв казус вече има в „Тракия” и „Източен”.

Ефектът „Ахрянов”: Инвестиция за 30 млн. в Пловдив в кръгова отбрана – отвсякъде никнат жилищаНовият завод на БТЛ възразява срещу ПУП в съседство, от другата страна продават парцел за застрояване

Безспорно обаче в новия ОУП доброто решение бе да се „заключат” последните незастроени зони в града – Терзиите, Гуджуците и тези около Прослав и Коматево. Там докато не се изгради цялостен ПУП за зоната – улици, училища, детски градини и публична инфраструктура, никой не може да смени отреждането на имота си и да започне да строи.

Това обаче е въпрос не само на много работа, а и на дълго време, защото обезателно ще има съдебни саги за промяна на отреждане на частните имоти.

В този смисъл единственият квартал „еталон” може да се превърне именно този в южната страна на града. Но „може”, съвсем не означава, че ще се случи.

Относно другите квартали с луксозни и огромни жилищни комплекси и кал отвън – там градските власти винаги ще бъдат закъснели, а обитателите им ще чакат с надежда това да се промени. С други думи – двата свят ще останат още дълго, най-меко казано. Това може да се промени, единствено, ако се случи нещо революционно в отношението на администрацията към тези градски зони. Към днешна дата обаче подобни индикации липсват.