Двама забележителни българи са родени на днешната дата 24 септември.

Единият е Радко Димитриев - български офицер, генерал-лейтенант. Участник в Сръбско-българската война, Балканската война и Междусъюзническата война. Руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и Първата световна война. Активен участник в проруските бунтове в Княжество България през 1887 г.

Другият е Янко Сакъзов - български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСДП (об.), партията на т. нар. широки социалисти.

Радко Димитриев е роден на 24 септември 1859 г. в село Градец, Сливенско, в семейството на учител.

След като завършва третокласното училище в Котел, се завръща при родителите си в село Жеравна, за да се отдаде на занаята на втория си баща – абаджийството. Вместо това бащата решава да го направи търговец и го изпраща да чиракува в бакалския магазин на един свой роднина в Тулча (1872). Тук овладява руски и румънски език. Работата не му харесва и продължава да учи в Априловското петокласно училище в Габрово, което завършва през 1875 г. Завръща се в Котел, където е назначен в местната телеграфо-пощенска станция.

След завръщането си в Котел е приет за член на местния революционен комитет, чийто председател е учителят Иван Манев. Едва на 17 години е избран за секретар на комитета и поддържа връзка с комитетите в околните села и следи турската правителствена кореспонденция в станцията. Взето е решение въстанието в Котел да се обяви на 8 май 1876 г., като местната чета се съедини с четата на Стоил войвода и се установи българската власт в целия Сливенски революционен окръг.

Четата, в чийто състав е Радко Димитриев, излиза навреме на определеното място, на което трябва да се срещнат със Стоил войвода, Иларион Драгостинов и Георги Обретенов. Скоро обаче се получава съобщение, че в бой с низами, черкези и башибозук четата на Стоил войвода е претърпяла поражение при селата Нейково и Жеравна, като части от нея се насочват към Твърдишкия балкан, за да се укрият. Това осуетява обявяването на Априлското въстание в Котел.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878), когато руската армия достига с авангардните си части до районите на Търново, Габрово и Елена, Радко Димитриев заедно с приятеля си Петко Кавалджиев решават да се включат като доброволци. Отправят се направо към село Беброво, в които околности са арестувани от казашки разезд. Отведени са при командира на кавалерийското поделение, откъдето по етапен ред са откарани в Елена. След като прекарват няколко нощи в бившия турски конак, са изпратени в Търново, където молбата им е удовлетворена. Петко Кавалджиев е изпратен в опълченска дружина, а Радко Димитриев в школата за военни преводачи. Назначен е за преводач при щаба на лейбгвардейския Улански полк от 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия. Към 20 ноември 1877 г. е в състава на полка в района на село Правец. На 22 януари 1878 г. дивизията, в която служи, влиза в Одрин.

По-късно развива успешна военна кариера, участва и в подготовката и реализацията на Съединението. Участва в Сръбско-българската война (1885), Балканските войни (1912 – 1913), на руска е служба в Първата световна война (1914 – 1918).

На 11 септември 1918 г. Радко Димитриев и синът му са арестувани в Есентуки от комунистите, които събират заложници, за да закрепят властта си в Северен Кавказ. На 4 октомври са прехвърлени от Кисловодск в Пятигорск. По онова време командващият севернокавказките части на Червената армия Иван Сорокин влиза в конфликт, донякъде подтикван от антисемитските си възгледи, с гражданското правителство на Севернокавказката съветска република и на 13 октомври избива няколко негови членове, включително председателя Абрам Рубин. В отговор на тези убийства на 18 октомври 1918 г. над сто от заложниците, сред които и генерала от пехотата Радко Димитриев, са избити по заповед на председателя на местния клон на ЧК Георгий Атарбеков. Тленните му останки са върнати в родното му село Градец от Пятигорск по решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1962 г.

Днес името му носи шуменското село Радко Димитриево.

Янко Сакъзов е роден на 24 септември 1860 година в Шумен. Учи в Русия (1878 – 1881), Германия (1881 – 1883), Лондон (1883) и Париж (1884). През този период се запознава с работите на политически философи, като руските народници, Карл Маркс, Луи Блан, Пиер Прудон.

След завръщането си в България през 1884 година е учител по естествени науки и история в Шумен. За известно време работи заедно с Димитър Благоев, друг от основоположниците на българското социалистическо движение, чрез когото се запознава с възгледите на Георгий Плеханов. От 1887 до 1890 г. е помощник-прокурор също в родния си град.

След 1890 г. Сакъзов редактира вестник "Ден" - издание на Българския социалдемократически съюз (БСДП),^[2] на който той е сред основателите. През 1894 година БСДП се обединява с групата на Благоев в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).

Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. 

По време на Селските бунтове от 1900 година Сакъзов създава списание „Общо дело“, на чиито страници се застъпва някои елементи за Бернщайновата ревизия на марксизма, както и за солидарност и включване в социалистическото движение на селското население - „общо дело“ на различните „производителни слоеве“ и за утвърждаване на демокрацията в страната. Тези идеи предизвикват острата реакция на Димитър Благоев, който се придържа към ортодоксалния марксизъм и механистичното му прилагане към прединдустриалното българско общество. Този конфликт довежда до разцеплението на БРСДП през 1903 година, като Сакъзов оглавява партията на широките социалисти, а Благоев - на тесните социалисти.

Янко Сакъзов е всепризнат лидер на широките социалисти до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации.

Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Теодор Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.

Умира на 2 февруари 1941 година в София.