Двама големи български артисти са родени на днешния 17 юли, в различни години, но вече не са между нас - Димитър Манчев и Венцеслав Кисьов.

Димитър Манчев е роден е на 17 юли 1934 г. в София. Изиграва над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Снимал се е в 12 български филма. Най-популярната му роля в киното е на Миташки в българския филм „Оркестър без име“. Другите му изяви на големия екран са в „Горещо пладне“, „Понеделник сутрин“, „Последният войвода“, „Герловска история“, „Най-добрият човек, когото познавам“, „Топло“, „Роялът“, „Непълнолетие“, „19 метра вятър“, „Трака-трак“ и „Рапсодия в бяло“.

Манчев завършва ВИТИЗ през 1959 г. и актьорският му дебют е във Видинския театър, а през 1962 година постъпва в трупата на Сатиричния театър, където преминава целият театрален творчески път на Манчев. До последната си роля той остава верен на любимия си театрален жанр – сатирата.

Едни от най-запомнящите му се роли на сцената на театъра са: Коваджик („Свинските опашчици“ от Ярослав Дитъл), Щатала („Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин), г-н Фратю („Чичовци“ от Иван Вазов), Хесапов („Островът“ от Борис Априлов), Оргон („Тартюф“ от Молиер), Булингер („Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт), Гечев („Римска баня“ от Станислав Стратиев).

Последната театрална роля на Димитър Манчев е на Поцо от „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, в постановка Лилия Абаджиева през 2008 г. Той умира внезапно на 14 януари 2009 г. на 74 години, докато е на преглед във Военномедицинска академия след остра диабетична криза.

Венцеслав Кисьов е български актьор, заслужил артист, ръководител на детска школа към театър „Сълза и смях“, директор на театър „Сълза и смях“ (2005 – 2011), професор и преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, автор на книги с поезия, разкази, есета и театрознание, общественик.

Роден е на 17 юли 1946 г. в град Любимец, област Хасково. През 1965 г. завършва Немската езикова гимназия в Бургас. Играе в театралната студия към Драматичен театър „Адриана Будевска“. Участва в литературен кръжок с ръководител Недялко Йорданов и пише първите си стихове. През периода 1965 – 1967 г. публикува за първи път свои стихове. През 1967 г. завършва ВНВАУ в Шумен. През 1971 г. завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски. Печата стихове във вестниците „Пулс“ и „Студентска трибуна“.

Играе в Драматичния театър във Видин (1971 – 1972). Сред първите му големи и запомнящи се роли е ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“, с режисьор Леон Даниел. Там среща бъдещата си съпруга Калина Попова, която е неговата любов и опора до края на живота му.

В периода 1972 – 1974 г. играе в Драматичния театър в Габрово, като с Калина Попова пише и поставя на сцена първата си пиеса. После е в Театър „София“ (1974 – 1976) и в Сатиричния театър в София (1976 – 1979).

От 1979 г. работи в трупата на театър „Сълза и смях“. Заедно с Тамара Войс ръководи детската театрална школа на театъра от 1992 до 1999 г. През 2005 г. става директор на „Сълза и смях“, след което поема младежката школа, докато Калина Попова ръководи детската.

Участвал е и в над 25 български филми и сериали. 

Умира от рак на белите дробове на 19 май 2014 г. в София.