Душо Хаджидеков е живял в годините около 1827-1878. Роден в Чирпан. След завършване на чирпанското училище е изпратен в Пловдив да продължи образованието си. Градът по онова време е средище на люти борби между гърци и българи. Между борците против гъркоманията се нарежда и младият Душо, който спечелва уважението на другарите си със своя борчески темперамент, твърда воля и самоотверженост. След като завършва образованието си, Душо се отдава на търговия и бързо напредва. Търговец, обществен деец, дарител; участник в националноосвободителното движение.

Той щедро раздава помощи за поддържане на училища, подпомагане на бедни българи и много други. Например, по негова инициатива и до голяма степен с негови средства, са открити основните училища в пловдивските квартали Мараша, „Гюл бахче“, Новата махала.

През 1872 година поправя със свои средства старата сграда на училището `Св. Троица`; по-късно става постоянен негов дарител, а през 1878 година му завещава едничката стара къща "един салаш с четири стаи в квартал Мараша, и една нива от осем уврата`. която след Освобождението притежавало Пловдивското училищно настоятелство, подарена именно от Душо Хаджидеков. Самият той живеел скромно, под наем в стая в старата църква „Света Петка”. Това, което е написано върху паметника на педагога Песталоци: „Всичко за другите, нищо за себе си”, важи и за Душо Хаджидеков, като се има предвид неговата благотворителност. Значението на всичко това се засилва от факта, че се извършва по време, когато според писаното от Йоаким Груев „... у Пловдив било угаснало съзнанието на българската народност, по църкви се чело на гръцки, по училищата се учело гръцки, в отбрано общество се говорело гръцки“. В това мрачно за народа време народната гордост у Душо живо трептяла. Той си наумил да пробуди българина. В личното му тефтерче (съхранявано в Музея на Възраждането и националноосвободителните борби) са записани и други негови дарения за пловдивските училища - Голямото, Девическото, в махала Гюлбахча.

Църквата “Света Петка”, съградена от българи, била взета от гърците и в нея се служило на гръцки език. Група родолюбци, начело с Душо, нахлули една неделя в църквата, изгонили гърците и завзели църквата. Те всегласно заявили, че искат да се молят в своя църква, на свой роден език. С големи усилия и жертви пред султана патриаршията пак успяла да тури ръка на тази църква. Несполуката не отчаяла Душо. Надарен със здрав разум и верен практически усет, той доловил значението на просветата през онова време. За разцвета на училищното дело подарява почти цялото си имущество: 4 училища в Пловдив - 4 светилника от 4-те краища на града озарявали съзнанието, стопляли сърцето на българина.

Борбата се разширила. Апостолите на свободата Левски и Бенковски взели да навестяват Пловдив и да слагат основите на величавото си дело. Той става член на местния таен революционен комитет, основан през 1869 година от Васил Левски; по-късно установява връзки с апостолите на IV революционен окръг Георги Бенковски и Тодор Каблешков. Душо влязъл в близки връзки с Левски, с когото често имал срещи в дома си. Вече 40-годишен, той станал трън в очите на гърците. Мълвата за дейността на революционните комитети дала добър повод на гръцките първенци да представят Душо пред турската власт за опасен бунтовник. Той бил хванат от турската полиция и хвърлен в затвора „Таш-капия”. В тоя влажен зандан прекарал като същински мъченик цели 2 год.

Още по-мъченически бил краят на живота му. В самото навечерие на освобождението на Пловдив от турско робство, на 4 януари 1878 година, часове преди руските войски да влязат в града, башибозуци извеждат от затвора Таш Kапия 123 българи, и ги избиват в близката местност Остромила - сред тях е и Душо Хаджидеков. Днес на мястото, на което са съсечени, се издига висок кръст с паметна плоча.

Улицата в Стария град, на която се е намирало Светотроическото българско училище носи името "Душо Хаджидеков". На него е кръстено и пловдивско училище.