Ново проучване, базирано на сателитни данни на НАСА, показа, че облачната покривка на Земята постепенно намалява, което изостря глобалното затопляне.

Днес Земята получава повече слънчева енергия, отколкото губи. Зависимостта на човечеството от изкопаемите горива не обяснява степента на тези промени. Те също не могат да бъдат обяснени с ефекта на албедото, явление, при което топящият се лед намалява количеството слънчева светлина, отразено от Земята обратно в космоса, пише IFLScience.

Климатологът Джордж Целиудис и неговият екип от Института за космически изследвания Годард на НАСА проучиха сателитни данни, за да стигнат до дъното на случващото се.

Както се оказва, значителна промяна е настъпила в Интертропическата конвергентна зона (ITCZ), област с ниско налягане близо до екватора. Именно в тази точка се срещат североизточните и югоизточните пасати.

В тази част на света се образуват тежки облаци, когато топлият въздух се издига и се смесва с по-студен въздух. Резултатите от проучването показват, че тази област се е стеснила, което води до намаляване на облачната покривка.

В същото време субтропичната суха зона се разшири. Подобни промени доведоха до намаляване на нивото на глобалното облачно покритие. Степента на този спад варира от период на период, но средно Земята губи облаците си със скорост от 0,72% до 0,17% на десетилетие.

„Уверен съм, че открихме липсващата връзка между глобалното затопляне и намалената облачност“, казва Целиудис.

Данните, изследвани от учени от спътника на NASA Terra, потвърждават резултатите от предишно изследване. В него се казва, че облачната покривка на Земята намалява с около 1,5% на всяко десетилетие, което допринася за по-високи нива на глобално затопляне.

На пръв поглед подобни цифри може да изглеждат незначителни, но те показват „важна роля на облаците, която може да бъде загубена“, каза Бьорн Стивънс, климатолог в Института по метеорология „Макс Планк“.