Доживотен затвор за бившия полицай Венцислав Караджов определи днес Апелативен съд - Пловдив. Той е признат за виновен на две инстанции за убийството на родителите си - Божура и Цветан Караджови. Убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и с користна цел.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Апелативна прокуратура – Пловдив с искане да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено наказание „доживотен затвор без замяна“. Срещу присъдата са постъпили и жалби от подсъдимия и от неговия защитник, като се иска да бъде постановена нова присъда, с която В. К. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Пловдивският апелативен съд прецени, че протестът и жалбите са неоснователни.

Престъплението извършено от подсъдимия е предумишлено, което се установява от заключението на компютърно-техническата експертиза, изследвала неговия преносим компютър. В паметта за посещаваните интернет сайтове е видно, че е била търсена и четена информация за отровни гъби, кога е възможно отравяне на човек с отрова за мишки, отравяне с живак, информация за отравяния през кожата, видове отрови, киселини, отравяне чрез вдишване и пр. Датите на търсената информация съответстват на показанията на свидетели за засилена ексалация на напрежението между подсъдимия и родителите му след образуването на прокурорска преписка срещу В. К., както и в периода след постановяване на съдебния акт на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на иска му за собственост на имот, част от имота на родителите му, както и на записа на разговор, изготвен от самия подсъдим, между него и майка му. От него се установява, че подсъдимият е заплашвал с пистолет родителите си.

От посочените доказателства, се казва в мотивите на Апелативния съд,  следва изводът, че от словесни заплахи подсъдимият е преминал към подготовка за убийство на своите родители. Именно във връзка с тази подготовка, той многократно е търсил в Интернет информация за различни способи за умъртвяване, като е искал да избере най-сигурния и най-безопасния, с оглед неразкриване на извършителя на убийството.

Убийството е извършено от В. К. с користна цел тъй като подсъдимият е единствен син на Ц. К. и Б. К. и съответно единствен техен наследник. След тяхната смърт, съгласно Закона за наследството, той придобива всички техни права, включително правото им на собственост на имота. Именно за да не се налага да чака настъпването на естествената смърт и на двамата си родители, която обичайно не настъпва в един момент, както и евентуална съсобственост с преживелия си родител, той е решил да умъртви и двамата едновременно и по този начин да стане едноличен собственик на имота чрез наследяване. Убийството е извършено от подсъдимия с особена жестокост, което се установява от доказателствата по делото и заключението на  комплексната трасологична, балистична и медицинска експертиза относно травматичните увреждания на жертвите и механизма на причиняването им, последователността на причиняване на нараняванията, посоката на изстрелите, положението на пострадалите и нападателя по време на изстрелите; момента на настъпване на смъртта.

Подсъдимият е изстрелял по двамата си родители общо 8 патрона. Според експертите изготвили заключението на направената му комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, той е проявил коравосърдечност и безчовечност, демонстрирал е отсъствие на състрадание.

При определяне на вида на наложеното на В. К. наказание като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено единствено чистото му съдебно минало, а като отегчаващи – наличието на шест квалифициращи обстоятелства, при които е извършено деянието, лошите характеристични данни на подсъдимия, събрани за различните етапи от неговия живот, незачитането нито на моралните, нито на законовите норми, когато те не са в негов интерес; отношенията му с едни от най-близките му хора – неговите родители, които надхвърлят рамките на нормални отношения между родители и син; начинът на извършване на убийството, извън правната квалификация на деянието, а именно – същото се явява екзекуция, при която родителите на подсъдимия не са имали никакъв шанс да се спасят или поне да потърсят помощ; действията на подсъдимия след извършване на деянието, са насочени единствено и само към прикриване на следите и опит разследването да бъде поведено в друга грешна посока, включително и факта, че в един продължителен период от време В. К. е подбуждал към лъжесвидетелстване членове на семейството си.

Друго прието отегчаващо обстоятелство е фактът, че към момента на извършване на деянието подсъдимият В. К. е работел като полицейски служител. Същият съобразно своето образование и длъжност е бил призван не само да спазва закона, но и да следи за неговото спазване от трети лица и да санкционира тяхното противозаконно поведение. Вместо това се е саморазправил със своите родители, чрез извършване на най-тежкото престъпление срещу личността, а именно убийство.

Решението на Пловдивския апелативен съд подлежи на протест и обжалване пред ВКС.