Доц. д-р Кирил Терзийски, е патофизиолог, невролог и специалист по медицина на съня. Доцент е в Медицински университет - Пловдив. Работи в лабораторията към Катедрата по патофизиология при Медицински университет Пловдив и УМБАЛ „Свети Георги”. Сертифициран сомнолог с диплома от Европейското общество по медицина на съня и секретар на Българското дружество по сомнология. 

Преминал е множество обучения в чужбина: Инсбрук, Австрия, Грузия, Падуа, Италия, Център за нарушения на съня, Университет в Парма, Единбург, Великобритания, Хановер, Германия.

Преминал е и обучение по ESRS по изследвания на съня и медицина на съня (проект Мария Кюри) - Бертиноро, Италия; Цюрих, Швейцария; Kloster-Seeon, Германия, през 2010 г., както и учебен курс по ERS, Гренобъл, Франция.

Участник е в редица европейски и световни конгреси по медицина на съня. Автор на публикации по тематиката на медицината на съня. Носител на наградата на Световната организация по медицина на съня за отличена активност за Деня на съня през 2015 г.

- Много хора, преболедували COVID-19, се оплакват от безсъние. Има ли вече медицински доказателства, че коронавирусът се отразява на съня?

- Да, има медицински доказателства за ефектите на коронавирусната пандемия върху съня. Те са основно в две посоки. От една страна, мерките, които се предприемат от държавите срещу пандемията, влошават качеството на съня. Работата от вкъщи предполага много повече стоене на затворено. Не сме изложени на достатъчно слънчева светлина, което означава, че самите ни циркадни ритми, тоест, денонощният часовник, който управлява голяма част от функциите на организма, се разстройва. Отделно дистанционното обучение, преподаване, работа с компютър също влошават хигиената на съня.

Вече има проучвания, които показват, че работата от вкъщи, карантинните мерки, повишената употребат на мобилни устройства водят до по-късно лягане, без това да се компенсира със ставане по-късно. Което означава, че се скъсява времето за сън.

Самите карантинни мерки и инфодемията, съпътстваща коронавирусната пандемия, водят до повишен психоемоционален стрес, а той е основен отключващ фактор за безсънието. Постоянното притеснение от евентуално разболяване, от това кога ще приключат мерките, по отношение на икономическите фактори се отразяват и върху вече възникналото безсъние, поддържайки и утежнявайки го.

От друга страна има доказателства, че самата коронавирусна инфекция може да доведе до безсъние по различни механизми. Една от хипотезите е свързана с ефекта на COVID-19 върху ангиотензиновата система, тъй като някои от метаболитите на ангиотензина са свързани с регулацията на цикъла сън-бодърстване, променяйки активността на определени гени, влияещи на „вътрешния часовник“.

Отделно, при някои от заболелите може да се наблюдават неврологични увреди, чиято честота тепърва предстои да бъде уточнена. Например, фактът, че при първия вариант на коронавируса част от пациентите губеха мирис, означава, че вирусът най-вероятно навлиза през обонятелния нерв в мозъка. В уебинар на Европейското дружество за изследване на съня по повод Международния ден на съня бяха съобщени данни за нововъзникнала паркинсонова болест след преболедуване от коронавирусна инфекция, вероятно като израз именно на подкорова увреда, предизвикана от коронавируса. Възможно е това също да играе роля при някои хора.

- Имате ли случаи на хора, получили сънна апнея след COVID-19?

- Обструктивната сънна апнея е пряко свързана с теглото. Цялото това затваряне и липсата на физическа активност, ограничения, промяната в начина ни на живот, както и промяната в съня, която се отразява на апетита и начина на хранене, водят до покачване на килограмите при голяма част от хората. И това индиректно би могло да доведе до началото на обструктивна сънна апнея или нейното утежняване.

Друга хипотеза е пациентът да е имал обструктивна сънна апнея и преди, но да не е обръщал внимание поради една или друга причина. И сега, на фона на всички други фактори, които предизвикват нарушения в съня, да се буди по-често и да обръща повече внимание на тези симптоми.

Усложненията от страна на сърдечно-съдовата и дихателната системи след прекарана COVID инфекция могат допълнително да влошат състоянието на пациент със съществуваща обструктивна сънна апнея и да изкарат на повърхността симптоми, на които иначе пациентът не е обръщал внимание. Но коронавирусът не предизвика пряко като усложнение обструктивна сънна апнея.

Важно е да се отбележи, обаче, че заради повишения сърдечно-съдов риск при пациентите с обструктивна сънна апнея, наличието й се явява един от факторите, свързани с по-тежко протичане на коронавирусната инфекция. Разбира се, това не означава непременно, че хората с нелекувана сънна апнея ще прекарат тежко заболяването, но увеличава риска и е още един аргумент в посока на навременното му диагностициране и лечение.

От друга страна, случаите на централна сънна апнея, която е често срещана при пациенти със сърдечна недостатъчност, най-вероятно в дългосрочен порядък ще зачестят. Има проучвания, че на около 70-80-и ден от края на коронавирусното заболяване над 60% от пациентите имат продължаващо възпаление на сърдечния мускул. Това увеличава риска за развитие на сърдечна недостатъчност в бъдеще и, следователно, централна сънна апнея.

- С какви проблеми най-често ви търсят в момента пациентите?

- Профилът на пациентите ни не се е променил значително. Прави впечатление, обаче, че напоследък зачестяват пациентите с безсъние, включително и млади хора.

- Колко дълго продължават тези проблеми и какво е лечението?

- Говори се за т.нар. дълъг COVID, който включва различни симптоми, не само тези, свързани със съня. Ако говорим за сънна апнея, това е хронично заболяване и рядко има дефинитивно излекуване.

По отношение на безсънието все още не са напълно изяснени механизмите, по които COVID инфекцията въздейства. Но дори да предположим, че няма някаква трайна увреда на циркадните ритми и на подкоровите структури, регулиращи съня, самото безсъние е заболяване, което след един първоначален спусък, който го отключва, се самоподдържа. Извън коронавирусната инфекция това може да бъде психоемоционален стрес, загуба на близък, загуба на работа при един предразположен индивид. Тоест, прогнозата е отново за едно хронично протичане и е хубаво хората да потърсят рано помощ. Колкото по-рано се намесим в този цикъл на самоподдържане на безсънието, толкова по-успешни може да бъдем.

В момента в лабораторията се провежда научен проект с цел изследване и терапия на пациентите с безсъние, което ни дава възможност още по-адекватно да адресираме този проблем, именно в момент на повишена нужда. Всеки пациент, който е с безсъние, което не е причинено от друго заболяване на съня, например сънна апнея или синдром на неспокойните крака, може да се включи в проучването, като ни потърси.

- Може ли безсънието да отключи други заболявания?

- Да. Безсънието доказано е свързано с повишен риск от множество други заболявания. Нормалният сън, здравословното хранене и нормалната физическа активност са трите стълба на здравословния начин на живот. Когато се наруши някой или няколко от тези постаменти на здравословния начин на живот, може да се стигне до различни заболявания.

Повишава се рискът по отношение на метаболитни заболявания, атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. Налице е по-ускорено влошаване на когнитивните функции с възрастта.

Повишен е рискът и от злокачествени тумори, тъй като е доказано, че недостатъчният сън повлиява в негативен аспект имунитета, включително противотуморния имунитет. Затова е изключително важно да се лекува това състояние. 

- Какво бихте посъветвали хората, които вече година работят от дома си и са постоянно пред компютъра, телевизора или мобилния си телефон - за да имат пълноценен сън?

- Съветите са стандартни, както във всяка друга ситуация. Просто в тази обстановка е по-трудно тяхното спазване. Или по-скоро мотивацията за това у хората постепенно се размива. Да прекарват максимално време навън на открито, разходки, спорт. Да минимизират експозицията извън работното натоварване на каквито и да е екрани със „синя“ светлина – телефон, компютър, телевизор. Да се спазват обичайните съвети за хигиена на съня.

Другият съвет е, ако се случи така, че настъпи някакво нарушение на съня, което не отмине в рамките на седмица до десетина дни, да потърсят възможно най-рано специализирана помощ. Това не означава, че при една безсънна нощ веднага трябва да ходят на лекар, тъй като инцидентно такива нощи се случват на всеки здрав човек. Смяната на сезоните сега също е провокиращ фактор, който разстройва съня.