Наричат Александър Мариносян съвременния Асен Йорданов, сравнявайки го с основателя на авиоинженерството в България. Докторантът от филиала на Техническия университет в Пловдив проектира и конструира 5 самолета, които са регистрирани и вече летят. Един от тях дори беше представен в Деня на покорителите на небесната шир на летателна площадка „Марица“ край Граф Игнатиево тази седмица.
„Сериозните интереси обикновено започват непрофесионално. Като всички деца, и аз съм залепвал самолетчета, ходил съм на кръжоци по авиомоделизъм. Преди 20-ина години проектирах първата машина. Трудно ми да кажа, че и днес всичко е на професионално ниво. Желание има, но понякога условията липсват”, признава пред PlovdivNow.bg младият инженер по ремонт на самолети.
Проектирането на първия самолет му отнело около шест месеца, а самото построяване – четири години и половина. Работата обаче му донесла огромно удовлетворение. Един от конструираните от него самолети е двуместен, а останалите - триместни.
Последното му творение събра погледите на студенти и преподаватели на площадка „Марица”. Според специалистите, от 15-те летателни апарата, които бяха изложени, този на Мариносян е с най-добри параметри. Двигателят му е 300 конски сили – 3 пъти по-мощен от останалите. Кубатурата е около 10 литра, или 10 пъти по-голяма. Може да развие 450 км/ч, а останалите – около 250 км/ч. Конструкцията му е изградена от алуминиеви сплави. Предимствата на този материал са малка маса и плътност и голяма здравина. Самолетът може да се издигне на 5000 метра, като ограничението е човешкият фактор – по-нагоре пилотът не може да преживее без кислород. Цената на този самолет е около 250 000 евро, за които помогнал Младен Стоянов от Стара Загора. Концепцията му е да бъде използван за обучение на военни летци. Бюрократични спънки обаче попречили да бъде сертифициран за употреба във военновъздушните сили у нас.
„Има интерес от пилоти към моите самолети. Проблемът е, че за да бъде определен като продукт и да бъде закупен, трябва да премине процес на сертификация. А това в момента няма как да се случи в България поради липса на нормативна рамка”, казва Мариносян.
По тази причина конструирането на летателни апарати, поне засега, си остава хоби. „Прехранвам се с инженерна работа в техническото обслужване и ремонти на големи самолети. Огромна част от работата ми е извън България. Но често се връщам тук и нямам желание да напускам родината”, категоричен е инженерът.