В книгата си "Тълкуване на сънищата", за първи път публикувана през 1899, Зигмунд Фройд за първи път говори, че в основата на всички съдържания на сънищата е изпълнение на желание и че причината за появата на съня винаги може да се намери в събитията от деня, предхождащ този сън. В случая на много малки деца, Фройд твърди, че това лесно може да бъде видяно, като в съня на малкото дете се вижда пряко изпълнение на желания, появили се в тях предишния ден.

При възрастните, обаче, ситуацията е по-сложна -- във Фройдовата теза, сънищата на възрастните са обект на изкривяване в така нареченото „латентно съдържание“, което е много по-голямо и маскирано от манифестираното съдържание на съня. В резултат на това изкривяване и маскировка реалното съдържание на съня остава скрито: сънуващия повече не е способен да разпознае реалното значение на съня си.

Оригиналната формулировка на Фройд за латентното съдържание на съня е описана като обект на интрапсихична сила свързана с „цензор“; в по-усъвършенстваната формулировка от късните години дискусията се води в термините на Свръх-аза и работа на защитните сили на Аза. В будния живот, той утвърждава, че тези така наречени съпротиви заедно предотвратяват от навлизане в съзнанието на потиснатите желания на несъзнателното; и макар тези желания да е възможно да се появяват при определени състояния на съня, съпротивите все още са достатъчно силни за да създадат „покривало“ достатъчно, за да скрие тяхната истинска природа.

Фройд описва актуалната техника за анализа на сънищата в следните термини:

"Изцяло се пренебрегват явните връзки между елементите на манифестирания сън и се събират идеите, които ти идват наум във връзка с всеки отделен елемен на съня чрез свободни асоциации според психоаналитичното правило. От този материал се достига до латентното съдържание на съня също както и до скритите комплекси на пациента от неговите асоциации до неговите симптоми и спомени...Истинското значение на съня, което сега е заменено с манифестирано съдържание е винаги изцяло разбираемо..."

Фройд описва операции по изкривяване, които претендира, че са приложени към потиснатите желания във формирането на съня като на събран отново: това е защото тези изкривявания (така наречената работа на съня) показват защо манифестираното съдържание се различава толкова много от латентното, достигнато чрез анализа -- и чрез „обръщане“ на тези изкривявания латентното съдържание е достигнато.

Операциите включват:

- Сгъстяване – един обект на съня е заместен от асоциации и идеи; по такъв начин „сънищата са кратки, малки и лаконични в сравнение с обхвата и богатството на мислите в съня“.

- Изместване – емоционалното значение на обекта в съня е отделено от своя реален обект или съдържание и е прикрепено към изцяло различно такова, което не предизвиква подозрителността на цензора.

- Изобразяване – мисли са изобразени в зрителни образи.

- Символизъм – символа заменя действие, човек или идея.

Към тези може да се добави и 'вторична преработка' -- изхода за истествената тенденция на сънуващия да създаде някакъв смисъл или история от различните елементи на манифестираното съдържание като събрано.

Фройд смята, че преживяването на тревожни сънища и кошмари е резултат по-скоро от провала в работата на съня, отколкото в противоречието за изпълнение на желанието, такъв феномен демонстрира как аз-а реагира на осъзнаването на потиснатите желания, които прекалено силни и недостатъчно маскирани. Травматичните сънища (където съня може да повтаря травматично събитие) са в края на краищата признати за изключения в теорията.

Фройд всеизвестно описва тълкуването на сънищаа като „царският път към несъзнаваното“; той обаче е неудовлетворен от начина по който неговите идеи по темата са представяни неточно или просто не са разбрани.

"Твърдението, че всички сънища изискват сексуална интерпретация, против, която критиците се разгневяват непрекъснато не се появява никъде в моята книга „Тълкуване на сънищата“...и е в очевидно противоречие с другите гледни точки изразени в нея".

​