Днес празнуваме Сирни Заговезни. Това e празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате" . „Простено да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор, защото „Ако ли не простите на човеците прегрешенията им, и Вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.”

На сирнишката трапеза трябва да има млечни храни - сирене, кисело мляко, както и яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита, печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, на който се яде млечна храна. След това започва Великия пост, който е седем седмици. Началото на същинските пости се дава още вечерта на Сирни заговезни с поднасяне на халва, за да изчисти всеки зъбите си от месото.

След празничната трапеза на червен конец се връзва едно твърдо сварено яйце и с дълга пръчка се мята към всички. Идеята е да се хване с уста, но без да се докосне с ръце. Настъпва голяма веселба, когато и деца, и възрастни се опитват да отхапят от яйцето. Същото се прави и с парче бяла халва, а хората вярват, че който успее да отхапе първи, ще бъде здрав и честит през годината.

Характерни на Сирни Заговезни са обичаите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Сирнишкият огън се пали от момчета и ергени, като се използва “мамуляк” (слама от царевица) и кори от черешово дърво. Прескача се и запалена слама за здраве.

Вярва се, че прескачането на огъня пречиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.