Еврейският календар отбелязва раждането на света. По традиция празникът Рош а Шана започва вечерта, с изгрева на звездите, с молитва в синагогата, след което всички се събират около празничната трапеза, на която се поднася риба, приготвена с главата, зеле, праз, ябълки с мед, нар, фурми и други ястия, които са „знаци” за следващата година и за бъдещето, което очаква всички. На еврейската Нова година няма фойерверки, паради, карнавали или гастрономически пиршества – това е сериозно и тържествено събитие – в продължение на два дни евреите навсякъде по света се събират в своите синагоги, за да се молят – за себе си, за любимото отечество, за семействата си, за съседите и приятелите си. Всеки евреин застава пред трона на Всемогъщия Господ, за да измоли божествена прошка за грешките и греховете си през изминалата година. Господ прощава греховете, извършени от човек срещу него, но не прощава греховете, извършени от човек срещу неговите ближни. Затова на Рош а Шана евреите се обръщат към своите съседи, семейства, приятели и към всеки човек, към когото може да сме проявили несправедливост, и молят за извинение и прошка.

Рош а Шана дава възможност на всеки да премисли своя живот и да промени пътя си, да се научи да живее в хармония и мир.

Службата на Рош Ашана е най-продължителната, след тази на Йом Кипур. Характерни за нея са тръбенето с шофар, специалния молитвеник, наречен Махзор и четенето от Тората и Афтората (книгите на пророците – Невиим). Шофарът е рог от овен или друго кашерно животно, той не е музикален инструмент, а средство, което ни кара да се заслушаме. В миналото със звука на шофара се е обявявала война. Шофарът, който тръби на Рош а Шана, трябва да звучи като боен вик срещу врага вътре във всеки човек и срещу злите наклонности. Шофарът е тръбял и на всяка седма и петдесета година (юбилейни години). Според Тората на всяка седма – Шабатон, и петдесета година, се освобождават робите, земята се връща на собственици й, и се опрощават паричните дългове. По аналогия, на Рош а Шана евреите се стремят да престанат да робуват на своите навици и страсти и да опростят всичко, което им се дължи.

В Талмуда пише, че тъй като поличбите (знаците) в началото на годината са важни, то “човек трябва да яде на Рош а Шана тиква, праз, цвекло, фурми и нар”. По тази причина на празничната трапеза се поднасят и благославят храни, които са знаци за идната година. Празничната вечеря започва с потапяне на хала в мед, а не в сол, както обикновено. Следва потопена ябълка в мед – познатите символи ябълка и мед напомнят за същността на човека. Според Рамбам ябълката е символ на забранения плод и грехопадението, а меда на обетованата земя, в която текат “мед и мляко”. Потапяйки ябълката в мед, ние заявяваме, че силите на доброто и злото битуват едновременно в нас. На трапезата трябва да присъстват и: праз или зеле – “карти” – подобно на праза и зелето, които могат да се разглобят на листа, така и ние се молим нашите врагове да загубят силата си през идната година, цвекло –“силки” – както цвеклото се вади от земята, така и ние се молим да имаме сила да изтръгнем противоречията вътре в нас и да не грешим, фурми – “тамри” – на иврит думата тамар съдържа думите там и мар, което означава “горчивото свърши”, тиква – “кара” и нар – “рувия” – в Агадата пише, че всеки нар има 613 семена, съответстващи на 613-те мицвот в Тората – да се умножат нашите заслуги както семената на нара. На празничната вечеря се поднася и глава на риба или овца – да бъдем като главата, а не като опашката.

В синагога "Цион" в Пловдив на 9 септември в 19 часа ще започне тържествената служба, посветена на Рош А Шана. Организатор е Организацията на евреите "Шалом" - Пловдив.