Международният Ден на пострадалите от фашизма и войната е избран и обявен от международната федерация на борците от Съпротивата и пострадалите от фашизма .

На 11 април 1945 г. при настъплението на американската армия в Тюрингия въоръжени лагеристи от Бухенвалд нападат стражевите кули и предизвикват бягството на германските войници.

Денят се чества и като Международен Ден на бившите политзатворници и концлагеристи.

Бухенвалд бил построен на върха на планината Етелсберг, издигаща се близо до град Ваймар, административен център на Тюрингия.

Ваймар е известен с това, че там са живели и работели Шилер и Гьоте; тук през 1919 година била приета конституцията на германската република, получила по-късно названието Ваймарска.

През юли 1937 година на планината Етелсберг бил построен концлагер за политическите противници на нацисткия режим, криминални престъпници, “асоциални елементи”, евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи ,представители на религиозната секта  “Свидетели на Йехова” и хомосексуалисти.

Същевременно, в лагера са прехвърлени и затворници от други концентрационни лагери - Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург.

Когато започнала Втората  световна война, там започнали да докарват затворници и от други държави – в момента на освобождаването 95% от затворниците не били германци. През април 1945 година 3-та дивизия на американската армия освободила затворниците от Бухенвалд. Войниците и офицерите от СС успели да избягат. Участниците от лагерната Съпротива отворили вратата на американците. От 1937 до 1945 години през лагера преминали 250 хиляди човека, над 50 хиляди от които загинали.

По-късно основен контингент стават евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни на света и пр. Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на затворници е извършвано чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата "Беринг" от Марбург и на берлинския институт "Роберт Кох". Затворниците са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел.

През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът "Дора" - в началото като подразделение на "Бухенвалд", а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер.

През 1945 г. през "Бухенвалд" преминават и много затворници от лагерите на изток, преместени поради приближаването на Червената армия

Няколко дни преди освобождаването му от лагера са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени на 11 април 1945 г. от американската армия.

През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера.