Арменската Апостолическа църква приема, че Христос сам е слязъл на земята и е пренесъл на небето своята спяща майка.

Като празник Успение Богородично е един от основните в Арменската Апостолическа  църква, честван в неделен ден между 15-и и 18-и август, и спада към Дахаварите.

При арменците този празник има две същности – езическа и християнска. Езическата съвпада с древноарменския празник на плодовете, посветен на богинята Анахид като майка на природата, остатък от който езически празник е традицията да се освещава гроздето, която традиция е пренесена и в празника Успение Богородично.

На този празник се честват само женски лични имена: Мариам, Мари, Марина, Маро, Майрануш, Макрухи, Марица, Маркарит, Азнив, Аревиг, Арекаг, Антарам, Арпине, Арпи, Арусяг, Арус, Аршалуйс, Ахавни, Берджухи, Берджуг, Вержин, Веркине, Денчали, Дирухи, Дируг, Искухи, Йеранухи, Йерациг, Йераняг, Йерачаниг, Кехануш, Лусапер, Лусарпи, Лусиг, Лусине, Лусънтаг, Назиг, Назели, Пергрухи, Пергруг, Сирухи, Сърпухи, Сърпуг, Сурпиг, Такухи, Такуг.

Арменските църкви в Русе, Шумен, София и Силистра се наричат „Сурп Асдвадзадзин” (Света Богородица) и днес отбелязват своя храмов празник.

Днес се освещава грозде, което се раздава на миряните за здраве!

Предания свързват гроздето с няколко събития. Гроздето се споменава от момента на усядане на праотеца Ной в Араратската долина. Христос е оприличавал този плод на дома на чедата Господни. Гроздето, казват е плода, който Исус раздаде като символ на кръвта Христова в последната вечеря .