Трета поредна проверка, организирана от земеделското министерство, е открила "двоен стандарт" при храните, продавани на българския пазар и в няколко други европейски държави. Проблемите са в различни посоки - от по-високо съдържание на по-евтини съставки в някои от продаваните в България продукти, до по-ниско съдържание на основна съставка. Това става ясно от съобщение на агроведомството, публикувано през изминалата седмица. Изследвани са 53 храни и напитки, предлагани в България, както и в Германия, Австрия, Италия и Чехия. Данните са показали, че при шест продукта има по-сериозни разминавания. Така например при изследвано мляко за малки деца е установено, че в предлаганото на българския пазар има по-високо съдържание на растителни мазнини, включително палмово масло, за сметка на по-ниско съдържание на мляко на прах. Българският продукт не съдържа млечна суроватка на прах и има по-ниско съдържание на микроелементи и витамини.Ведомството е установило още, че предлагано в България сирене моцарела има наличие на шупли и утайка в саламурата. Същевременно закупеният в страната продукт е с по-ниско нетно количество и по-малко сирене в опаковката за сметка на повече саламура за разлика от "западноевропейския" аналог. По-малко колбас и твърдо сирене е установено в бързо замразени багети. За сметка на това в предлагания в България продукт е имало по-високо количество чушки, доматено пюре и хлебна база, твърдят от ведомството. Намалено количество основни съставки е открито и в предлагани в България две марки млечен шоколад. За разлика от продуктите в другите държави тук е открита по-ниска масленост, по-ниско съдържание на какао и на лешници. Подобен е случаят с портокалова напитка. В българския й аналог плодовото съдържание е по-ниско, а освен това захарта е заменена с по-евтиния еквивалент- фруктозо-глюкозен сироп, се вижда още от информацията на ведомството. Вносна смес за палачинки, продавана у нас, пък е със сгъстител гума гуар (Е412), докато в аналога за западните страни тази добавка липсва.

Във връзка с изнесените резултати, PlovdivNow.bg потърси за коментар специалистът по храни, хранене и диететика Михаил Христов. Той е завършил с отличие Университетска химия, специалност Органик-химик, в ПУ “Паисий Хилендарски”. След това, също с отличие  е специализирал “Храни, хранене и диетика” в УХТ Пловдив.  Започнал като ревностен последовател на класиците на здравословния начин на живот (Пол Браг и др.), Михаил Христов хармонизира непрекъснато своите разбирания със съвременните научни открития и подходи – както в теоретичен, така и в практичен план. Той работи за популяризирането на тези важни за живота принципи, залагайки основно на ортомолекулярната (клетъчна) нутрициология. Освен работата във фирмата, която оглавява, Михаил Христов изнася редовно лекции на тема “Хранене при бременност и кърмене” (в Центъра за бременни жени – Пловдив), както и лекции и беседи по Здравословно хранене и начин на живот (по фестивали и други събития), участва в научни публикации, радио- и телевизионни предавания, разработване на диетични храни и менюта, и други проекти. Член е на Българското научно дружество по хранене и диететика и участва със свои колеги в доклади пред конгреси и конференции на Дружеството.

- С ваши колеги изнесохте доклад „Проблеми при етикетирането и представянето на храните”. Какви бяха най-сериозните нарушения, които установихте при вашето проучване?

- В България сме доста далеч от най-добрите модели на хранене – средиземноморската и класическата азиатска кухня, и вместо да залагаме на плодове, зеленчуци, риба, ядки, семена, ядем повече наситени мазнини, алкохол и сол. В проучването, което направихме, изследвахме 750 храни, от които 420 бяха животински. Имаше много подвеждаща, невярна информация, която заблуждава потребителя и той не може да направи информиран избор. Едната група нарушения бяха свързани с т.нар. заблуждаваща претенция. На етикет на слънчогледово олио пише „без холестерол”. Но в слънчогледа няма как да има холестерол и подобен надпис заблуждава хората и им отвлича вниманието от останалите неща. Но това е пример за най-малките нарушения. Най-сериозните нарушения бяха при производители, които укриваха натриев нитрит, или Е250, който е токсичен консервант и в някои държави като Норвегия и Америка е забранен. Всички колбаси го съдържат, за да имат трайност. На някои опаковки обаче е завоалиран като съставка, поддържаща цвета, или нитритна сол. А правилното изписване е „консервант: натриев нитрит Е250”. Тъй като хората вече знаят за вредата от Е-тата, много производители са започнали да ги изписват с думи. Срещали сме и етикет с надпис „месо от ЕПЖ”. Обикновеният човек няма как да знае какво е ЕПЖ. Ние също не го знаехме. Оказа се, че това означава „едри преживни животни”. Срещали сме и „месо от ЕРГ” – едър рогат добитък. На някои от колбасите пишеше месо от собствени ферми. Но това реално са конвенционални ферми. На животните пак се дават хормони, регулатори на растежа, антибиотици. На продукт, продаван като „био суджук” въпросният натриев нитрит беше прикрит, като бе описан като „цветостабилизатор”. Такава категория обаче не съществува. Има консерванти, оцветители, стабилизатори, подсладители и т.н. – общо 27 групи адитиви (добавки), но цветостабилизатори няма. Длъжен е да пише консервант, защото това е категорията на натриев нитрит.

Върху кофичка кисело мляко пък беше изкопирана някаква статия  – с какво е полезен този продукт. Без да се уточнява за кое точно кисело мляко става въпрос и каква е компетентността на автора на статията. В текста пишеше някакви неща, които не са подкрепени с научни факти.

Най-интересното в нашето проучване беше, че на етикетите на газираните напитки е изписано всичко – по 5-6 Е-та. Всеки знае, че в газираното няма една полезна молекула, но поне си е изписано и човек може да направи своя избор.

Хората трябва да знаят, че най-рисковият продукт са колбасите. В тях освен натриев нитрит има и натриев глутамат, и оцветители. Когато съставяме хранителни режими на хора със здравословни проблеми, първо ги питаме колко често приемат месни продукти. За съжаление се оказва, че много хора ги приемат почти всеки ден.

- Колко често можем да консумираме колбаси, така че да не си навредим на здравето?

- Колбаси въобще не трябва да се консумират. Диетологът Пол Брег, който е автор на движението за здравословно хранене в Америка, беше предупредил преди много години, че не трябва да се ядат колбаси, тъй като са некачествена храна. Първо, те се правят от некачествено месо – което е близо до ребрата, сухожилия и т.н., прави се обезцетяване на кръв, емулгатори, хидролизи. Технологиите толкова са напреднали, че вече нищо не се хвърля, а всяка част от животното се използва.

Опушените меса и шунки имат канцерогенен характер. Те вече не се пушат с пушек, защото излиза по-скъпо, а с пушечна течност. Тя има състава на пушека, но с нея обработката излиза по-евтино.

Вредно е също и червеното месо, за което научно е доказано, че провокира канцерогенни процеси. Може да е домашно отгледано, но ако човек го консумира всеки ден, има риск от канцерогенни процеси. Разбира се, не говорим да се хапва веднъж в месеца. Идеята е да не се консумира често. Всъщност често означава 2-3 пъти в седмицата, много често е 4-7 дни в седмицата, а рядко е веднъж седмично или по-рядко.  

При животните, отглеждани в конвенционални ферми, има регулатори на растежа. Дават им се антибиотици. Има естроген включително и в млякото. И само си представете как се повлиява хормоналният баланс на момчетата с прием на естроген. При повишена консумация на естроген при мъжете гръдните им пъпки нарастват и стават като млечните жлези при жените. Тестостеронът пада, има опасност от стерилитет. И това е много сериозен проблем.

- А от млечните продукти кои са най-полезни и какво трябва да избягваме?

- Разбира се, не можем да отпишем всички храни. От млечните продукти най-полезна безспорно са изварата и киселото мляко. Но, бързам да кажа, че най-добре е да бъдат направени в домашни условия. Да бъде известен произходът на млякото – че не са давани хормони на кравите. Киселото мляко е най-добрият продукт с антиканцерогенен характер. Сиренето и кашкавалът са рисковани, тъй като са ферментирали продукти. В някои от тях, като синьото сирене, има и плесени, които са проблем за хора, които страдат от подагра или кандида. Кефирът е много ценен. И той е ферментирал продукт, при него тече смесена ферментация – алкохолна и млечно-кисело. Руснаците го употребяват много.

- В изследването, чийто резултати бяха изнесени преди няколко дни от агроминистерството, се посочва, че в някои продукти у нас се влага гума гуар, която липсва в същите продукти в Западна Европа. Как ни се отразява тази, а и останалите добавки, на здравето?

- Гума гуар се добавя по технологични причини – за сгъстяване или оцветяване. Голяма част от добавките не са толкова проблемни, освен ако не се приемат в големи количества. По-опасното е, че някои от добавките се произвеждат по синтетичен път и са генно модифицирани. Но това не се оказва на опаковката и няма как да се разбере. И тук стигаме до темата за скрити ГМО. Те са укрити в самите съставки. Например лецитин. Всеки знае, че това най-често е соя, която пък най-вероятно е генетично модифицирана. Над 90% от соята на планетата е ГМО. Лимонената киселина също се произвежда по синтетичен път. Среща се и модифицирано нишесте, скорбяла. Скоро четох проучване, че до 2000 г. един американец средно е приемал с храната по 2-3 килограма адитиви годишно. Сега обаче цифрата е нараснала на 10-12 килограма. Това прави по 1 килограм на месец. Това е страшно, тъй като адитивите са един от друг по-коварни. И тук опираме до максимата, че „дозата прави отровата”. Големите количества могат да доведат до алергии, срив в имунната защита, онкозаболявания. В същото време обаче не трябва да демонизираме всички добавки и напълно да ги изключим. Аз често обичам да цитирам д-р Марк Хаймън, който казва: Ако една храна има етикет, просто не я яжте. Защото, докато стигне до пазара, са направени много компромиси. Произведена е така, че да бъде трайна, да отговаря на конкуренцията, а това се прави с цената на компромиси. Истинските храни нямат етикети и опаковки. Най-добре е да си имаме градина. Някои неща могат да се отгледат дори на терасата. И по този начин си осигуряваме чисти продукти. Голямата честота на ракови заболявания в последните години се дължи на това, че нямаме собствени градини, доверяваме се на продуктите, предлагани на пазара и магазинната мрежа. А няма как да знаем какво точно става там.   

- В данните, изнесени от министерството, има и тревожни данни за наличие на палмово масло и фруктозо-глюкозен сироп в някои храни. Доколко опасни са те?

- При заместителите на захарта има голяма опасност от едно зло човек да отиде на друго. Захарта сама по себе си в малки количества за здрави хора не е проблем. Тя е просто захароза. В по-големи количества при ежедневна употреба тя си крие своите рискове. Но тя поне няма такъв токсичен характер, както аспартам или захарин. Фруктозата е един от монозахаридите на захарта. Тя  обаче може да не е чиста, както в плодовете, а да е генно модифицирана. В черния дроб фруктозата се превръща в триглицериди. Тя заобикаля инсулиновия механизъм, тоест не задейства производството на инсулин, но повишава нивото на триглицеридите. И от там има токсичен характер, защото хората я приемат за нещо полезно, което може да се приема в големи количества. Аспартамът пък може да бъде изключително опасен. Вече дори има диагностицирана аспартамна болест. Той може да предизвика виене на свят, припадъци и дори смърт. Аспартамът се влага в повечето дъвки. Единственият натурален подсладител, който е безвреден, е стевията.

Що се отнася до палмовото масло, то е алтернатива като съдържание на насители мастни киселини за хора, които  не приемат животински продукти. Ако човек не приема насители мазнини, той изпада в много голям риск, особено за сърцето. Но не бива да забравяме, че по-голямата част от маслата са хидрогенирани (втвърдени) и класическият пример за това е маргаринът. Има и много други продукти, които имат същия характер като маргарина, с трансформирани омега 6 мастни киселини – пържено пиле, пържени картофи, крекери, пуканки, чипсове, снаксове. С приема на тези масла страда имунната система, сърдечно-съдовата система, запушват се кръвоносните съдове и имат канцерогенен характер. Така че най-опасните мазнини за организма са хидрогенираните, трансмасните киселини. Те са най-голямото зло и трябва напълно да ги изключим от менюто си.