Дежа вю е любопитен психологически феномен, при който човек внезапно усеща, че вече е преживял даден момент, въпреки че знае, че това не е възможно. Самата дума идва от френски и означава „вече видяно“. Това странно усещане обикновено трае само няколко секунди, но в този кратък момент човек може да има чувството, че ситуацията е напълно позната – сякаш сцената се е случвала и преди. Понякога дори се появява впечатлението, че знаем какво ще се случи след миг, което прави преживяването още по-необичайно.

Явлението е много по-разпространено, отколкото може да изглежда. Според различни изследвания между 60 и 80 % от хората поне веднъж в живота си са изпитвали дежавю. Най-често то се среща при млади хора, особено във възрастта между 15 и 30 години. С напредването на възрастта тези преживявания стават по-редки, което кара учените да предполагат, че са свързани с активността и начина на функциониране на паметта в по-младия мозък, пише здравният сайт puls.bg.

Типичната ситуация, в която се появява дежавю, е напълно обикновен момент от ежедневието. Човек може да влезе в непознато помещение, да започне разговор с някого или просто да се разхожда по улица, когато внезапно го обхваща силното чувство, че вече е бил точно там или е преживял същия разговор.

Комбинацията между логичното осъзнаване и интуитивното усещане прави дежавю толкова интригуващо. Най-разпространеното научно обяснение е свързано с начина, по който мозъкът обработва паметта и възприятията. Всеки момент, който преживяваме, преминава през сложна система от мозъчни процеси, при които новата информация се сравнява с вече съществуващи спомени. В този процес важна роля играе хипокампуса в мозъка, който участва във формирането и съхраняването на нови спомени. Когато всичко функционира нормално, мозъкът ясно различава дали дадено преживяване е ново или вече е част от нашата памет.

При дежавю се предполага, че за кратък момент възниква малко „объркване“ в тази система. Новото преживяване може да бъде погрешно разпознато като нещо вече познато. Това може да се случи, ако определени елементи от настоящата ситуация напомнят на нещо преживяно в миналото – например подобна обстановка, миризма, тон на гласа или дори осветление. Мозъкът може подсъзнателно да открие прилика, без човекът съзнателно да разбира каква точно е тя. Така се създава усещането, че настоящият момент вече е част от миналото.

Някои учени предполагат и друга възможност – кратко забавяне в обработката на информацията между различни части на мозъка. Ако една и съща информация достигне до центровете за възприятие на две много близки, но различни времеви стъпки, второто възприятие може да бъде възприето като спомен от нещо, случило се преди малко. Макар това забавяне да е изключително кратко, то може да създаде силното чувство за повторение.

Дежавюто се появява по-често, когато човек е уморен, под стрес или недоспал. В такива състояния мозъкът обработва информацията по-малко ефективно, което може да увеличи вероятността от подобни кратки „грешки“ в системата за разпознаване на спомени. Това е и една от причините млади хора, които често имат по-натоварено ежедневие и по-нередовен сън, да изпитват дежавю по-често.

В повечето случаи това преживяване е напълно безобидно и дори донякъде забавно. То е просто кратък момент, в който мозъкът създава илюзия за спомен. Съществуват обаче редки ситуации, при които дежавю може да бъде свързано с неврологични състояния. Например при някои хора с епилепсия на темпоралния дял подобни усещания могат да се появят непосредствено преди пристъп. В такива случаи дежавюто е по-интензивно, появява се по-често и може да бъде придружено от други необичайни усещания.

Въпреки напредъка на невронауката, дежавюто като феномен все още не е напълно разгадан. Причината е, че той се случва спонтанно и трае много кратко време, което го прави трудно за изследване в лабораторни условия.

Дежавюто ни напомня колко сложен е човешкият мозък и колко фин баланс съществува между паметта, възприятието и съзнанието. Понякога дори малка „неточност“ в начина, по който мозъкът обработва информацията, може да създаде изключително силно усещане за реалистичност, без да е налице такава.