90% от участниците в анкета на TrafficNews са съгласни социалните мрежи да бъдат забранени за деца под 15 години. В рамките на седмица са гласували близо 5 000 души.  На пръв поглед – похвална загриженост. На практика – пълен абсурд. Защото никой не може да забрани нещо, което е навсякъде. И защото, ако държавата вярва, че TikTok е по-силен от училището, това вече е диагноза.

Докато министърът на образованието предлага на децата „цифров детокс“, България отново получи поредния "обзавотелен" шамар – този път от резултатите по математика на шестокласниците. Средната оценка от тестовете беше 3.42!  Независимото оценяване показа не просто слаби резултати, а системна липса на разбиране, логика и умение да се мисли. Проблемът не е в децата, а в системата, която от години се опитва да закърпва пробойните си с кампании и лозунги вместо с реформи.

Но вместо да се работи върху учебните програми, върху подготовката на учителите или върху начина, по който се преподава и оценява, управляващите решиха, че е по- добре децата да са "живи и здрави" и измислиха поредното „нововъведение“ – предмета „Добродетели и религия“. Идеята е децата да учат ценности, вяра и морал. Добре звучи на хартия, но в реалността звучи като опит да се излекува счупен крак с лекция за състраданието.

Добродетелите не се възпитават с още един учебен час, особено когато децата вече са претоварени с безсмислени факти и изкуствено раздут учебен материал. Ако училището не успява да научи едно дете да смята, да чете с разбиране и да мисли критично, то няма да успее и да го направи добродетелно – колкото и да му говори за любов към ближния.

Проблемът на българското образование не е липсата на религия, а липсата на връзка с реалността. Съдържанието е остаряло, учебниците – претоварени, с термини, които затрудняват и що годе грамотни възрастни,  учителите – демотивирани или комплексирани,  а децата – залети от информация, която не могат да осмислят. Затова и социалните мрежи им изглеждат по-реални от училището – там поне нещата са разбираеми и не ги изпитват по заучени дефиниции.

Ако държавата иска да направи нещо смислено за образованието, нека започне от истинските дефицити: грамотност, логическо мислене, гражданска култура. А не да се крие зад забрани и предмети със „свещена“ фасада. Децата трябва да знаят своите права и задължения като граждани, да разбират как функционира обществото, държавата и институциите, и как да участват активно и отговорно в него. Практическото овладяване на законови и етични знания ще даде на младите хора истински инструменти за ориентация в съвременния свят, а не тегави морализаторски лекции, на които младежите ще обърнат внимание точно толкова, колкото и на родителското дуднене. Това е знанието, което прави гражданина свободен, активен и мислещ, а не просто „добър човек по учебник“.

Защото когато училището не успява да възпита мислещи хора, винаги се намира някой, който да им забрани да мислят.