Изложба на детски рисунки МЕДЕЯ (Деус екс махина или що е то античен театър?) откриват в Пловдив на 23 юни, събота. Изложбата представя 82 рисунки на деца от ромските, турските, арменските и еврейските общности на Пловдив. Тя е част от образователната програма на театрален проект „Медея“.

Проектът е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019"

Обученията са реализирани в партньорство със Сдружение "Алианс за равни права и устойчивост", Фондация "Аракс", Организация на евреите „Шалом“ (Зоя Капон)

Обучението протече в рамките на осем дни през февруари-март, 2018 г. В него участваха 75 деца. Обучителен екип: Снежина Петрова (актриса), Десислава Шпатова (режисьор), Георги Гочев (класически филолог), Александра Гочева (психодрама асистент), Цветелина Спиридонова (художник) и Найо Тицин (документалист). 

Художник: Цветелина  Спиридонова
Куратор: Снежина Петрова
Графичен дизайн: Теодора Симова

Откриването на 23 юни 2018 г. е в  11.00 ч. в Малка Базилика, Пловдив (бул. „Княгиня Мария Луиза“ 31). След това в 13.30 ч. на площад „Централен“ ще бъде представена частта, разположена на постаменти за външни изложби.
Изложбата ще продължи до 02.07.2018 г.

Deus ex machina (лат.), букв. Бог от машина. Така древните наричали един специфичен театрален ефект.

Когато на сцената настъпел хаос или разиграваният конфликт бил толкова заплетен, че само външна сила можела да го разреши, драматурзите спускали с кран актьор, облечен като бог, който въздавал справедливост и подреждал объркания човешки свят. Фразата deus ex machina станала нарицателна за невъзможността на човека сам да разрешава трудни ситуации и оттам за очакването някой друг – родител, държава или бог – да поеме отговорност за живота му.

„Днес, две хилядолетия и половина след изобретяването на този ефект, отново със средствата на театъра търсим как да стимулираме обратното у човека – да разбира по-добре себе си, да разчита на собствената си сила, да не стои пасивен пред трудностите. „ разказва кураторът Снежина Петрова.

„Работихме със 75 деца на възраст от 6 до 17 години от ромските, турските, еврейските и арменските общности на град Пловдив, които въвлякохме в психодраматична игра, изградена върху античния мит за Медея. Митът беше избран неслучайно. Именно в него – чрез символите на родителя, който убива децата си, и децата, които пасивно понасят съдбата си – е представена най-силно драмата на човека, който не знае какво да направи в трудна ситуация.

Целта на обучителния процес беше да развием у децата конструктивни реакции за справяне с най-честите семейни и обществени конфликти, в които попадат. „ каза още Снежина Петрова.

„Прекрасните рисунки, събрани и представени тук без селекция и редакторска намеса, са най-доброто свидетелство за социалната и терапевтична роля на театъра. Красиви по своему, те са преди всичко верни. Верни не толкова на някаква художествена условност, колкото верни на самия живот. Театралната игра е успяла да събуди у децата интуиции и отговори за света, които те – на възрастта, на която са, – няма как да придобият чрез традиционните форми на познание. Театърът, тази красива магия, сякаш е извикала у тях ума на бъдещите възрастни.“ допълни Георги Гочев от екипа, реализирал проекта.